1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 832
гр.София, 26.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3893/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Н. у. „К. Г.”, [населено място], за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 116 от 08.03.2013 г. по гр.д.№ 1014/ 2013 г. С него, след като е отменено частично решение на Старозагорски районен съд по гр.д.№ 2365/ 2012 г., са уважени предявените от И. М. К. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 13/ 13.01.2012 г. на началника на Р. и. по о. (Р.) – С. З., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор”, за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 4 608 лв и за заплащане на удържана на основание чл.221 ал.2 КТ сума в размер 851,40 лв.
Според жалбоподателя въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС материалноправният въпрос за задължението на съда да извърши преценката по чл.189 КТ за съответствие между оспореното дисциплинарно наказание и установеното дисциплинарно нарушение и процесуалноправният въпрос за задължението да обоснове тази преценка в мотивите на съдебното решение. Освен това касаторът повдига процесуалноправният въпрос за характера на протокола, изготвен от назначена от началника на Р. комисия за извършване на проверка по подаден сигнал за нарушения. Въззивният съд приел този документ за частен, докато в други влезли в сила съдебни решения той се считал за официален, т.е. по въпроса има противоречива практика. Счита още, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото въпросът за съдържанието на произтичащите от ЗНП, ППЗНП и Етичен кодекс за работа с деца задължения на директор на начално училище. На тези основания моли за допускане на касационно обжалване.
Ответната по касация страна И. К. оспорва жалбата като твърди, че касаторът не е формулирал надлежно въпроси, по които обжалването да бъде допуснато. Евентуално поддържа, че първите два въпроса не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, по вторият няма данни за противоречива практика, доколкото касаторът се позовава на невлязло в сила решение, а третият няма отношение към крайния резултат, до който въззивният съд е стигнал.
ВКС намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно ответната страна поддържа, че касаторът не е формулирал правни въпроси по чл.280 ал.1 ГПК. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК последният изрично е посочил кои правни разрешения на въззивния съд оспорва и значението им по т.1-3 на цитираната разпоредба. Това е достатъчно с оглед целите на производството по чл.288 ГПК, а доколкото могат да бъдат направени забележки по формулировката на въпросите, то поясняването и доуточняването им от касационната инстанция е допустимо, съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г.
По същество въззивният съд е установил, че ищецът К. е работил като директор на ответното училище по трудов договор, по повод дейността му срещу него в Р. постъпили сигнали за злоупотреби и лош стил на ръководене. Началникът на Р. назначил комисия за проверка, която приключила дейността си с констативен протокол, но същият, според въззивния съд, не е официален документ, а има единствено значението по чл.180 ГПК. Поради това съдът счел за недоказано твърдението на работодателя за това, че като директор ищецът създал лош психоклимат в училище, внасяйки страх и несигурност у учителите, чрез многократно изискване на обяснения. За нарушението, състоящо се в късно издаване на заповед за назначаване на комисия за определяне на допълнително възнаграждение на педагогическия персонал, съдът посочил, че това се дължи на неправилно взето предходно решение на педагогическия съвет, както и че не е довело до никакви вредни последици за работодателя. Като формално, несвързано с неблагоприятни последици за работодателя, е преценено и нарушението, състоящо се в несвоевременно предоставяне от директора на информация на общото събрание на работниците и служителите за изпълнение на делегирания бюджет на училището. Съдът посочил, че предвид липсата на негативни последици, тези формални нарушения не могат да обусловят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
При тези мотиви на въззивната инстанция основателно ищецът възразява, че въпросът за съдържанието на произтичащите от ЗНП, ППЗНП и Етичен кодекс за работа с деца, задължения на директор на начално училище, не обуславя въззивното решение. Видът и характерът на задълженията, които посочените нормативни актове възлагат на ищеца, нямат значение за спора относно законността на уволнението. Съдът не е приел, че ищецът няма задълженията, посочени в заповедта за уволнение, а е приел, или че неизпълнението им не е свързано с вредни последици за работодателя, или че не са ангажирани доказателства за допуснати нарушения при изпълнението ми. При това положение какъвто и отговор да бъде даден на поставения материалноправен въпрос, това няма да се отрази на резултата от спора. По въпрос, необуславящ въззивното решение, касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Останалите поставени от касатора правни въпроси обуславят въззивното решение, но нямат претендираното от него значение по т.1 и 2 на ал.1 на чл.280 ГПК. Въпросите за задължението на съда да извърши преценката по чл.189 КТ и да изложи мотиви по нея, са разрешени в съответствие (а не в противоречие) с обвързващото тълкуване на ВКС, намерило израз в приложените от касатора решения по чл.290 ГПК. Както в решение по гр.д.№ 269/ 2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, така и в решение по гр.д.№ 626/ 2009, ІІІ г.о., е възприето разбирането, че съдът е длъжен, при спор за законност на наложено дисциплинарно наказание, да извърши съдебен контрол по въпроса за адекватността му спрямо тежестта на нарушението. Въззивният съд не се отклонил от тази практика, защото е приел (за нарушенията, чието извършване е доказано по делото), че за работодателят не са настъпили вредни последици, т.е. че нарушенията не са тежки и не предполагат налагане на най-тежкото предвидено в закона наказание. Тази преценка не подлежи на контрол в производството по чл.288 ГПК, контролира се единствено дали същата е извършена и обоснована в съдебното решение. В случая съдът е съобразил задължението си да обсъди тежестта на нарушенията и да посочи адекватни ли са на наложеното наказание, поради което актът му по поставените от касатора въпроси е в съответствие с установената практика.
Процесуалноправният въпрос за характера на протокола, изготвен от назначена от началника на Р. комисия, също обуславя въззивното решение, но не се разрешава противоречива от съдилищата. Въззивният съд е приел този документ за частен, но няма данни в друго, влязло в сила съдебно решение, същият документ да е счетен за официален. Решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 10066/ 2012 г., на което касаторът се позовава, не е влязло в сила, а съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, такова решение не може да обоснове наличие на противоречива практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на жалбата до разглеждане в открито съдебно заседание и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 116 от 08.03.2013 г. по гр.д.№ 1014/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: