3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 832
София, 08,11,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 21 октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 1064 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Кр. Б. от Р., чрез назначен особен представител адв. Р. И.-СмАК, против решение № 453/23.11.2012 г. по в.гр.д. № 293/2012 г. на Смолянски ОС, с което се потвърждава решение № 61/7.06.2012 г. по гр.д. № 482/2011 г. на Мадански РС, с което на основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК се признава за установено, че касаторът дължи на М.М. със съгласието на майка си Е.М., Е.М. в качеството си на законен представител на детето си В.М., и Е.М. сумата 11 600 лв. главница по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 349/2011 г. на Мадански РС, ведно със законната лихва, като са присъдени и разноски.
Ответниците по касационната жалба са подали отговор, че същата е нередовна, не следва да се допуска, а е и неоснователна, като претендират за разноски, но нямат доказателства за платени такива по това производство.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е редовна, тъй като особеният представител е назначен по реда на чл.47,ал.6 ГПК и затова дължимата д.такса и разноските следва да се присъдят от съда с решението съобразно изхода на делото.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1. Редовен ли е записа на заповед, в който сумата по чл.535,т.2 ТЗ има разлика в цифреното и буквеното изписване?, 2. Може ли редовният запис на заповед да служи, като разписка по чл.77,ал.1 ЗЗД, за доказване на договор за заем, предаването на заемната сума и за връзка между менителничния документ и каузалното правоотношение?, 3.При редовен запис на заповед допустимо ли е решение по чл.422 ГПК, когато съдът цени менителничния документ, като разписка, за доказване съществуването на заемно правоотношение?, 4. Какви са правомощията на съда в иск по чл.422 ГПК, когато съдът по чл.411 ГПК е издал незаконосъобразно заповед за изпълнение в производството по чл.410 ГПК въз основа на ЗЗ? , 5.Кой трябва да поеме разноските за особения представител, когато той инициира въззивно производство?
Налице е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, въз основа на запис на заповед от 18.10.2011 г.
С обжалваното решение е прието следното: Установено е предоставяне на исковата сума, като паричен заем, за което е съставен ЗЗ, която сума е частично погасена от длъжника. Затова искът е основателен и доказан. Неоснователно е оплакването на длъжника, че словното изписване “тринадесет и шестотин лева” е в противоречие с цифровото изписване и затова не можело да се приеме, че издателят на ЗЗ се е задължил да плати определена сума. Отделно от това, констатирано е,че няма пречка представеният ЗЗ да се конвертира в разписка по смисъла на чл.77,ал.1 ЗЗД за получена сума по заемно правоотношение.
Първият въпрос не е решен в противоречие с приетото в мотивите на т.4 от ТР 1/18.12.2005 ОСТК, че сумата, за която ЗЗ е издаден, трябва да е ясна в него.
Вторият въпрос покрива общия селективен критерий по чл.280,ал.1 ГПК-включен е в предмета на спора и е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд за уважаване на исковата претенция. Но не е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като Р 78/17.07.2009 по т.д. 29/2009 на І т.о. разглежда възможността нередовния запис на заповед да се конвертира в разписка, но не дава отговор на въпроса дали редовния запис на заповед не може да служи като разписка, както е прието в представеното с отговора на ответника по касация опр. 5487/11.04.2011 по ч.гр.д. 3486/2011 на СГС. Освен това, съда в обжалваното решение е приел, че записа на заповед доказва заем не сам по себе си, а с оглед на другите обстоятелства по делото, включително частично погасяване на задължението. Правилността на този извод е основание по чл.281,т.3 ГПК и затова не е предмет на настоящето производство по допускане.
По третият въпрос се твърди противоречие с Р 102/9.07.2010 по т.д 767/2009 на І т.о., с което е прието, че въззивният съд недопустимо е разгледал искове по чл.240 и чл.86,ал.1 ЗЗД, вместо по чл.422,ал.1 във вр. с чл.417,т.9 ГПК. Твърдяното противоречие не е налице, защото по настоящето дело въззивният съд е разгледал иск по чл.422 ГПК, какъвто в крайна сметка е предявен. Този въпрос не е и пряко релевантен, защото отговорът му зависи от отговора на предишния втори въпрос.
По четвъртият въпрос нямало практика. Този въпрос е обусловен от твърдението на касатора, че съдът по чл.411 ГПК е издал незаконосъобразно заповед за изпълнение по чл.410 ГПК въз основа на запис на заповед, т.е. вместо по чл.417,т.9 ГПК. Обаче, незаконосъобразността не е основание по чл.280,ал.1 ГПК, а по чл.281,т.3 ГПК, което не е предмет на производството по допускане. Всъщност не може да се говори за незаконосъобразност, защото кредиторът е този който избира дали иска заповед за изпълнение или заповед за незабавно изпълнение. И двете касаят заповедно производство. В случая, както е заявена по чл.410 ГПК, така е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и тя е разгледана.
Отговорът на последният въпрос се съдържа в казаното по-горе относно редовността на касационната жалба, в какъвто смисъл е последната практика на ВКС.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 453/23.11.2012 г. по в.гр.д. № 293/2012 г. на Смолянски ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: