О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 832
София 30.07.2010г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април, две хиляди и десета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 101/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. Й. , действаща като Е. „Д” град В., подадена от пълномощника и адвокат О, срещу въззивно решение №1120 от 24.07.2009г. по гр. дело №336/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение от 04.08.2006 г. по гр. д. №3847/2002 г. на Варненския районен съд. По реда на чл.208, ал.1 ГПК/отм./ жалбоподателката и Й. М. Й. са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат на М. на з. и х. , действащо като субституент на държавата, владението на недвижими имоти, находящи се в град В., представляващи магазин и мезонет.
Подадена е и частна касационна жалба от М. на з. и х. срещу определение №3807 от 11.11.2009 г. по гр. дело №336/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.192, ал.4 ГПК/отм./.
Ответникът по касация М. на з. и х. , град С., оспорва касационната жалба в писмено становище.
Ответникът по касационната жалба М. на з. и х. , град С., оспорва жалбата.
Ответниците по частната жалба Д. С. Й. , действаща като Е. „Д” и Й. М. Й., двамата от град В., оспорват същата.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
По касационната жалба. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че процесните имоти не са подлежали на разпределение между лицата по чл.27 ЗСПЗЗ, тъй като е бил изграден от държавна организация върху държавна земя с държавни средства. Имотът не е бил имущество на прекратена организация по §12 ПЗР ЗСПЗЗ – КЗС”Д”. Съставлявал е държавно имущество, предоставено за стопанисване на АПК. Той не е подлежал на разпределение между правоимащи лица по чл.27 ЗСПЗЗ. По тази причина с продажбата на имотите от правоприемниците на КЗС „Д” на Д. С. Й. , действаща като Е. „Д”, последната не е придобила собствеността. Имотите са публичната държавна собственост, поради което не е можело да се придобият и по давност от едноличния търговец. Според въззивния съд на М. на з. и х. са присъдени деловодни разноски съобразно изхода на спора. Юрисконсултското възнаграждение е определено съобразно цената на иска според представените по делото удостоверения за данъчната оценка и по реда на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В него има само доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Според жалбоподателя неправилно въззивният съд е приел, че процесните имоти не са подлежали на разпределение между правоимащите лица по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Поставеният от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. В разглеждания случай касаторът е приложил решение на ВКС, без да обоснове по кои точно релевантни и за настоящия спор материалноправни въпроси е налице дадено с него разрешение, обосноваващо приложимост на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. При това положение не може да се прецени относимостта му към случая. Изложеното се отнася и за позоваването на други съдебни решения, без да са формулирани конкретни процесуални въпроси, които са решени в тях в проиворечие на решението в обжалвания акт. Само общото позоваване на липса на мотиви и на допуснати процесуални нарушения при прилагане на чл.188 ГПК /отм./ не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №1120 от 24.07.2009 г. по гр. дело №336/2007 г. на Варненския окръжен съд.
По частната касационна жалба. Тя е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Правилно въззивният съд е определил размера на юрисконсултското възнаграждение, съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. То е съобразено с цената на иска по данъчната оценка, а не по пазарната цена, която в случая е без значение за цената на иска и съответно за размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно изхода на спора по двете жалби не следва да се присъждат деловодни разноски за касационното производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1120 от 24.07.2009 г. по гр. дело №336/2007 г. на Варненския окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №3807 от 11.11.2009 г. по гр. дело №336/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на М. на з. и х. , град С., за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.192, ал.4 ГПК/отм./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: