О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 833
гр.София, 11.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и седми юни две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 710/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Г. Е. Д. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 115 от 09.03.2012 г. по гр.д.№ 943/ 2011 г. в частта му, в която е потвърдено решение на Врачански районен съд по гр.д.№ 611/ 2011 г. за отхвърляне на предявения от касатора против О. д. на М.на в. р.– В. иск за сумата 9 718,62 лв – обезщетение за положен извънреден труд за период 13.12.2007 г. – 13.12.2010 г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е отговорил неправилно на противоречиво разрешаваният в съдебната практика материалноправен въпрос включва ли се в работното време на държавен служител от МВР, който дава 24-и часови дежурства, времето на почивките на тези дежурства, прекарани на територията на поделението, респективно дали през това време има положен извънреден труд. Счита също, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответната страна – О.д. на М. на в. р.–В. – оспорва жалбата, поддържа, че по поставения от касатора въпрос не е налице противоречива практика и че същият е разрешен в унисон с решение по гр.д.№ 1133/ 2010 г., ІІІ г.о. на ВКС. Моли касационното обжалване да не бъде допуснато.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно жалване на въззивното решение е неоснователно.
За да го постанови, съдът е приел, че съгласно действащата нормативна уредба времето, което по време на носене на 24-часово дежурство служителите на МВР прекарват в почивка, не е работно и не може да има значение на период, в който се полага извънреден труд. Поради това е извел, че обезщетение за такъв не се дължи на ищеца, въпреки носените 24-часови дежурства, тъй като част от денонощието той е почивал и не е доказал по времето, което е било предвидено като почивка, да е престирал труд.
С оглед тези мотиви на въззивния съд поставеният от касатора въпрос обуславя обжалваното решение. По него обаче не се установява да има противоречива практика – за да е налице такава, този въпрос трябва да е разрешен по противоположен начин в две влезли в сила решения (ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Касаторът е представил решения на районни съдилища, които не са влезли в сила, така че не доказва да са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Не са налице и предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Според цитираното тълкувателно решение, значение за точното прилагане на закона и развитието на правото има този въпрос, разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за да се създаде или осъвремени съдебна практика, когато законите са непълни, неясни или противоречиви. Тези предпоставки не са налице, тъй като законът е ясен и по прилагането му има обвързваща практика на ВКС по чл.291 от ГПК. Става въпрос за представеното от ответника по касация решение № 366 от 12.05.2010 г. по гр.д.№ 1133/ 2010 г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е отговорено на същия въпрос, който е поставен и в настоящето производство. Почивките не се включват в работното време, като този принцип е последователно проведен от законодателя както за трудовите правоотношение по КТ, така и за тези, които възникват при условията на ЗМВР. Времето, прекарано в почивки, не подлежи на компенсиране с обезщетение. Тълкуването е дадено по отменения ЗМВР, но правната уредба по въпроса е същата и понастоящем и разрешението на поставения правен въпрос не може да бъде различно. А след като практиката по него е уеднаквена с акт на ВКС при условията на чл.291 от ГПК, въпросът няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и по него касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 115 от 09.03.2012 г. по гр.д.№ 943/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: