О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 833
София, 16.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.10.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 7 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], гр.Т. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1504 от 05.08.2011 год., по т.д.№ 1374/2011 год., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд № 1097 от 09.12.2010 год., по гр. д. № 1077/ 2009 год. за отхвърляне на предявения от касатора, като ищец, срещу А. за приватизация [населено място] иск по чл.55 ЗЗД за сумата 463 736.36 лв., като дадена на отпаднало основание – развален договор за приватизационна продажба на 11 000 поименни акции от капитала на третото лице –помагач [фирма], [населено място], при участието на което е постановен съдебния акт.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което иска отмяната му, с произтичащите от това правни последици.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди, че значимите за изхода на делото въпроси на материалното право – „Плащането на цената и прехвърлянето на акции по реда на чл.185 ТЗ / чрез предаване или джиро/ представляват ли елементи от фактическия състав на приватизационния договор, респ. забавеното изпълнение за прехвърлянето на акции, дало възможност на предходните акционери да се разпоредят с дружественото имущество, представлява ли основание за разваляне на договора от страна на купувача?” и „Несъответствието на действителното състояние на приватизираното дружество с отразеното в информационния меморандум, представлява ли основание за разваляне на договора?”, се разрешават първият – в противоречие със задължителната практика на ВКС и създадената практика на съдилищата, а вторият се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Селективните основания по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК са обосновани с различно възприетото разрешение в решение № 357/ 11. 07. 2011 год. на Пловдивския апелативен съд и в решение от 30. 07.2008 год., по т.д.№ 214/2008 год. на ВКС, І т.о., а по т.3- „с оскъдната практика на ВКС” по същите.
Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Срещу достъпа до касационен контрол е възразило третото лице помагач в процеса – [фирма], [населено място], заявявайки становище, за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК поради неотносимост на поставените от касатора въпроси на материалното право към решаващите правни изводи на въззивния съд.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че при така събраните по делото доказателства, които подробно е анализирал, ищецът не е доказал изявлението му за разваляне на процесния приватизационен договор, адресирано на 25.06.2009 год. до А. за приватизация да е породило целяното правно действие. Изложени са съображения, че дори и да е безспорна забавата на продавача да изпълни задължението си за джиросване на закупените от ищеца поименни акции, в каквато насока е твърдението на последния, то освен, че от изискуемостта на вземането са изминали повече от 5 години, предвид осъществената на 03.05.2004 год. продажба и е основателно направеното в тази вр. правопогасяващо възражение за давност на ответника, основано на чл.87, ал.5 ЗЗД, обстоятелството, че на 28. 06. 2004 год. забавеното изпълнение е прието от купувача на ценните книги, само по себе си, изключва в полза на същия да е възникнало потестативно право на разваляне на договора, а е запазена единствено възможността за търсене на мораторно обезщетение. Същевременно, според съжденията на въззивния съд в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, самият предмет на приватизационната продажба – налични поименни акции и гражданскоправният характер на същата, определящ я като двустранен, консенсуален, възмезден и неформален, дават основание да се счете, че плащането на цената и прехвърлянето на поименните акции по реда на чл.185 ТЗ не са елементи от фактическия състав на този вид сделка.
Или, щом с приемане на забавеното изпълнение на длъжника е поставен край на длъжниковата забава, то, според Софийски апелативен съд, доколкото развалянето предпоставя налично, т.е. към датата на волеизявлението, неизпълнение на задължението по причина, за която длъжникът отговаря и изисква безполезност на дължимата престация, след нейната забава, предпоставките на закона в случая отсъстват.
Позовавайки се на съдържанието на поетите с процесния приватизационен договор права и задължения на страните, въззивният съд е преценил като неотносимо към правото на разваляне на същия и извършеното неточно отразяване на действителното състояние на приватизираното дружество в информационния бюлетин на АП. Посочил е, че недостоверните факти относно икономическото състояние на приватизирания правен субект, като свързани с формиране воля на страната за възникване на договорната обвързаност, биха могли, при определените в закона предпоставки, евентуално да обусловят унищожаемостта на сключената приватизационна сделка, но са ирелевантни за приложението на чл.87, ал.1 ЗЗД.
Следователно съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволят да се приеме, че поставените от касатора въпроси на материалното право, макар и важни нямат обуславящо значение за крайния правен резултат по делото, предвид приетата от въззивния съд основателност на въведеното от ответника защитно възражение за давност и липсата на доказана от ищеца безполезност от забавеното изпълнение на длъжника, което да обуславя наличие на елементите от фактическия състав на чл.87, ал.2, във вр. с ал.1 ЗЗД.
При отсъствие на надлежно възникнало в полза на ищеца потестативно право да развали процесния договор, дори само с оглед на настъпилата погасителна давност, той поражда действието си между страните и извършената по него престация не подлежи на връщане на отпаднало основание. Това означава, че за основателността на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД без значение се явяват както първоначалните данни за финансовото състояние на приватизираното дружество, отразени в съответния информационен меморандум, така и приетото от кредитора забавено длъжниково изпълнение. В този см. какъвто и отговор да бъде даден на поставените от касатора правни въпроси, доколкото същият по изложените по- горе съображения не би могъл да обуслови различен от постановения от въззивния съд краен изход на делото, то основната главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е недоказана.
Съгласно постановките в т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС самото и отсъствие е достатъчно, за да бъде отречена основателността на искането за достъп до касационен контрол без за се обсъждат въведените селективни критерии – допълнителна процесуална предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно процесуалното правило на чл.78, ал.10 ГПК на третото –лице помагач в процеса не се дължат разноски, поради което при този изход на делото в производството по чл.288 ГПК, съставът на касационната инстанция не дължи произнасяне по отговорността за деловодните разноски.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1504 от 05.08.2011 год., по т.д.№ 1374/2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: