О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.833
гр. София, 18.11.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на осми ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1792 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №162 от 25.05.2016 г. по т.д. №191/2016 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №555 от 15.10.2015 г. на ОС Пловдив, с което е обявена неплатежоспособността на [фирма] с начална дата – 11.07.2014 г., открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик и е свикано първо събрание на кредиторите.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси: 1. Трябва ли имотите, дадени от трети лица /ипотекарни длъжници/ или от съдлъжници по договор за кредит, или от поръчители по договор за кредит, за обезпечение на дълга на главния длъжник по договор за кредит, да се вземат предвид при преценката за оборване на презумпцията по чл.608 от ТЗ и за преценката по реда на чл.631 от ТЗ при изследване на финансовото състояние на длъжника в производството. 2. Обвързан ли е съдът по несъстоятелността от констатациите и правните изводи на влязло в сила определение по чл.419 от ГПК, с което е обявено, че кредитът не е предсрочно изискуем, когато съдът по несъстоятелността се е позовал на новонастъпили обстоятелства, които не са били известни на съда, постановил определението по чл.419 от ГПК. По отношение на първия от въпросите се поддържа селективното основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПКТ, поради решаването му в противоречие с разрешението, дадено в решение №531 от 04.07.2006 г. по т.д.№207/2006 г. на ВКС, ТК, като се твърди, че и двата формулирани въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице всички предпоставки, визирани в разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, като по отношение на предсрочната изискуемост на задължението на длъжника по договор за кредит от 10.03.2009 г., е изложил съображения, че съдът по несъстоятелността не е обвързан от определението, постановено по реда на чл.419 от ГПК, както поради обстоятелството, че това определение не поражда последиците по чл.299 от ГПК, така и поради факта, че съдът по несъстоятелността следва да извърши проверка за наличие на основанията по чл.608 от ТЗ, при съобразяване на всички значими в тази насока обстоятелства, включително и тези настъпили след подаване на молбата – в случая достигнало до длъжника на 11.07.2014 г., изявление на банката, че вземанията по визирания договор за кредит са обявени за предсрочно изискуеми. По отношение на оборване на презумпцията по чл.608, ал.2 от ТЗ и преценката на финансовото състояние на длъжника, въззивният съд е навел доводи, че не следва да се вземат предвид собствените на трети лица имоти, дадени като обезпечение по договорите за кредит.
Настоящият състав намира, че формулираните от касатора въпроси, с оглед изложените от въззивния съд мотиви, са обусловили правната воля на съда, но в случая не са налице поддържаните от касатора селективни основания по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – спрямо първи въпрос и по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – спрямо двата въпроса.
В цитираното от касатора решение на ВКС, постановено по реда на ГПК /отм./, с което се обосновава наличието на противоречива практика на съдилищата, е разгледан въпросът за релевантността на личното имущество на съдружниците в събирателно дружество при преценката за финансовото състояние на СД – хипотеза, очевидно различна от настоящата – подадена молба по чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност спрямо дружество с ограничена отговорност.
На следващо място, освен че позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК е бланкетно и не са изложени доводи за значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото, дори и да се приеме, че това основание е надлежно въведено, въпросите не могат да се квалифицират като значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, визираното основание е налице, когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. В случая не е осъществена нито една от посочените хипотези – нормите на чл.608 и чл.631 от ТЗ и тези на чл.299 и чл.419 от ГПК са достатъчно ясни и непротиворечиви, а и по приложението им е налице задължителна практика на ВКС. Съгласно дадените от ВКС разрешения, преценката на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник при въведено основание неплатежоспособност, се осъществява посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост, чрез които следва да се установи наличието или липсата на обективна трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни/текущи задължения с краткотрайните си /текущи/ активи. От друга страна по безпротиворечив начин в задължителната практика на ВКС се приема: че поначало мотивите на съдебния акт не се ползват със сила на пресъдено нещо, че определението по чл.419 от ГПК се отнася до процесуалното право на незабавно изпълнение, поради което изобщо не може да формира сила на пресъдено нещо относно наличието или липсата на претендираното материално право, както и че уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство, има за последица настъпване на изискуемостта към този момент.
Предвид изложеното обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради което и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №162 от 25.05.2016 г. по т.д. №191/2016 г. на АС Пловдив.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.