О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 833
София, 02.07.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1531/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. М. от [населено място] ,общ. Д. срещу решение № 271/30.11.2012 год. , постановено по в. гр.д. №325/2012 год. на Кърджалийския окръжен съд , с което след като е отменено решението на Момчилградския районен съд, постановено по гр.д. №11/2012 год. е постановено ново решение, с което е обявен за недействителен трудовия договор № 223/11.05.2009 год. , сключен между Център за спешна медицинска помощ – [населено място] и С. И. М. за изпълнение на длъжността „Шофьор” във ФСМП, [населено място] към Центъра за спешна медицинска помощ [населено място] , Присъдени са разноски .
С касационната жалба e представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Център за спешна медицинска помощ , [населено място] не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото .
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. .
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че С. И. М. е бил назначен на длъжността „шофьор” в ФСМП [населено място] към Центъра за спешна медицинска помощ /Ц./гр. К. с трудов договор №223/11.05.2009 год. При сключването на трудовия договор същият е представил удостоверение рег. №2057/07.05.2009 год., издадено от началника на „Пътна полиция” при ОД на МВР – К. , според което лицето не е наказвано с лишаване от правоуправление за виновно причиняване на пътно-транспортно произшествие. Впоследствие по искане на Директора на Ц. – К. е било изпратено писмо рег. №1113/24.02.2010 год. на ОД на МВР [населено място], от което се установява, че С. И. М. е наказван за управление на МПС след употреба на алкохол с наказателно постановление №204/04.05.2004 год. , което е влязло в сила на 21.05.2004 год. Със заповед № 48/11.03.2011 год. на Директора на Ц.-К., трудовият договор на С. Илми М. е прекратен на осн. чл. 328,ал.1,т.6 КТ във вр. чл. 326,ал.2 КТ и чл. 6 от Наредба № І-141/ 18.09.2002 год. за условията и реда при които се ползува специален режим на движение от МПС поради това ,че служителят не притежава необходимата професионална квалификация. Посочено е, че това уволнение е признато за незаконно и е отменено с решение на Районен съд [населено място] по гр.д. №11/2011 год. , което е обжалвано пред Кърджалийския окръжен съд .
При тези фактически данни въззивният съд приема , че сключеният трудов договор между С. И. М. и Ц. [населено място], предмет на предявения иск по чл. 74,ал.1 КТ е недействителен като сключен в нарушение на закона, респ. чл. 6 от Наредба № І-141/18.09.2002 год., според който водач на МПС със специален режим на движение може да бъде само лице, което въобще не е лишавано от право да управлява МПС.В тази връзка съдът се позовава на разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, която посочва кои институти на наказателното право се прилагат в административно наказателния процес , като реабилитацията не е между тях .
При тези обуславящи изхода на делото мотиви, касаторът е формулирал следните правни въпроси, които според него са решени в противоречие със задължителна практика на ВКС и незадължителна практика на съдилищата, цитирана в изложението по чл. 284,,ал.3,т.1 ГПК:
1. Налице ли е правен интерес за ищеца от предявяване на иска за обявяване на трудовия договор за недействителен по реда на чл. 74 КТ при условие, че преди това ищецът в качеството му на работодател е прекратил същият трудов договор на осн. чл. 328,ал.1,т.6 КТ . Допустим ли е искът по чл. 74 КТ при условие, че по повод извършеното уволнение се е развил трудов спор между същите страни по реда на чл. 344,ал.1т.1,2 и 3 КТ при разглеждането на който решаващият вече съд се е произнесъл по недействителността на процесния трудов договор.
2. Следва ли, след като е установил , че пред друг състав на въззивния съд между същите страни има по- рано образувано, висящо дело по трудов спор , при разглеждането на което първоинстанционния съд вече се е произнесъл по действителността на процесния трудов договор , въззивният съд да прекрати производството по настоящото дело.
Освен , че тези правни въпроси не са били предмет на специално разглеждане в обжалваното решение, те са предпоставени от едно невярно твърдение , а именно, че съдът вече се е произнесъл по действителността на процесния трудов договор в предходен спор между страните / гр.д. № 241/2011 год. на Кърджалийския районен съд/ . Видно от представеното копие на постановеното по делото решение съдът се е произнесъл по законността на уволнението извършено на осн.чл. 328,ал.1 т.6 КТ като е приел, че същото е незаконно , доколкото трудовият договор , който е прекратен е недействителен. На това основание извършеното уволнение е отменено. Следователно решението не съдържа диспозитив , с който признава недействителността на трудовия договор. Такъв не би могъл и да има, доколкото в този процес иск с пр. осн. чл. 74 КТ не е предявяван, няма и възражение на страните в тази насока. Позоваването на недействителността на трудовия договор е извършено служебно от съда при преценка законосъобразността на заповедта за уволнение .Отделен остава въпроса, че производството по това дело не е приключило. / При извършената служебна справка се установи, че същото е спряно до приключване на настоящото производство като преюдициално./ Преюдициалният характер на настоящото производство дава отговор на въпроса относно наличието на правен интерес от иска по чл. 74 КТ при висящо производство по иск за отмяна на уволнението, извършено на осн. чл. 328,ал.1,т.6 КТ.
Касаторът е поставил и следният материалноправен въпрос : Приложими ли са в процесния случай институтите на давността или реабилитацията по отношение на наложеното на касатора наказание – лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца с наказателно постановление влязло в законна сила на 21.05.2004год. и с оглед на това отговарял ли е С. И. М. към момента на възникване на трудовото му правоотношение на изискванията на чл. 6 от наредба № 1-141/ 18.09.2002 год. за условията и реда при които се ползва специален режим на движение ? Касаторът счита, че по отношение на този въпрос е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК – същият е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Касаторът обаче не е обосновал посочения от него критерий, който е единен и отговорът на същия следва да допринесе освен за точното приложение на закона чрез тълкуване на съответните правни норми по реда на чл. 290 ГПК така и за развитие на правото. Отделно от това следва да се посочи, че по делото не е правено възражение за давност , поради което същото не е било предмет на обсъждане във въззивното решение и не е обусловило решаването на спора.
По изложените съображения ВКС, състав на 3-то г.о.о счита, че не са изпълнени законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 271/30.11.2012 год. постановено по в. гр.д. №325/2012 год. на Кърджалийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: