4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 833
гр.София, 20.06.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Д. Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 1474 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 139 от 14.11.2013 г., постановено по в.т.д. №316 по описа за 2013 г. на Бургаския апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 207 от 5.7.2013 г. по т.д. № 472 по описа за 2012 г. на Бургаския окръжен съд, ГК, за осъждане на [фирма] да заплати на М. Д. С. и С. А. С. сумата 32 000 евро, получена на отпаднало основание по развален договор, сключен на 25.04.2008 г.
К. твърди, че решението на Бургаския апелативен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Не е ли налице пълна идентичност между предмета на предходното дело между страните и няма ли в този случай сила на пресъдено нещо, която преклудира всички факти, настъпили към деня на приключване на устните състезания по това предишно дело?
2. Допустимо ли е установяване на съдържание на покана за разваляне на договор със свидетелски показания?
3. При наличие на няколко сключени между страните договори, необходимо ли е посочването и конкретизирането на договора, чието разваляне се иска?
4. Валидно ли е развалянето на договора, ако преди това кредиторите не са поканили длъжника да изпълни в срок задължението си?
5. Достатъчно ли е формалното название „покана”, за да се приеме, че е налице такава по смисъла на чл.84, ал.2 от ЗЗД?
6. Изпада ли длъжникът в забава при безсрочно задължение, ако кредиторите не са му отправили покана по смисъла на чл.84, ал.2 от ЗЗД?
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд по поставените въпроси.
Ответниците по жалбата М. и С. С. считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд, като оспорват жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С предварителен договор от 26.10.2006 г. [фирма] се е задължило да продаде на М. С. и С. С. апартамент 3-А, находящ се в [населено място], [улица] за цена от 32 000 евро, която купувачите са изплатили изцяло. Дружеството обаче не е притежавало правото на строеж и съответно не е придобило собствеността върху апартамента, поради което не е могло да изпълни задължението си по предварителния договор. Затова страните подписали нов предварителен договор от 25.04.2008 г. с предмет същия апартамент, като в чл.3 от новия договор страните са приели, че ако дружеството-продавач не е получило разрешение за строеж на сградата до септември 2008 г., се задължава да подпише предварителен договор за друг подобен апартамент, находящ се в [населено място], [улица]. Тъй като дружеството не е изпълнило задълженията си в продължение на две години, ищците са завели на 26.03.2010 г. иск за връщане на дадената сума от 32 000 евро. Този иск е бил уважен от Бургаския окръжен съд, но Бургаският апелативен съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска с решение № 19 от 7.04.2011 г., постановено по в.гр.д. № 41 по описа за 2011 г. по съображения, че предварителният договор може да бъде обявен за окончателен и че заплатената по този договор сума не е получена без основание, затова не се дължи връщането и. В. решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 140 от 2.2.2012 г. по гр. д. № 1009/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО, след което ищците са завели на 11.05.2012 г. исковата молба по настоящото дело. В нея те са посочили, че ответното дружество не е придобило право на строеж за нито един от двата апартамента, поради което с нотариална покана, връчена на 7.3.2012 г. са поканили дружеството да изпълни задължението си или да им възстанови платената сума. В отговор на поканата управителят на дружеството заявил на 26.03.2012 г., че е внесъл проект за изменение на подробния устройствен план и след това щяло да пристъпи към строеж на апартамента на [улица]. След като ищците установили, че няма внесено такова предложение за изменение на подробния устройствен план, са приели, че дружеството няма да изпълни договора и с писмо с обратна разписка, връчена на 8.5.2012 г. са развалили договора и са поискали отново връщане на дадената по този договор сума от 32 000 евро. В отговора на исковата молба дружеството се е позовало на недопустимост на предявения иск поради наличие на сила на пресъдено нещо на предишното решение и е оспорило е правото на ищците да развалят договора поради неизпълнение. Според дружеството развалянето не е валидно осъществено посредством писмото, изпратено с обратна разписка, тъй като пликът бил празен и не съдържал изявление за разваляне. Бургаският окръжен съд е приел, че силата на пресъдено нещо на предишното решение не се разпростира върху създаденото ново правно положение, поради което искът е допустим. Въз основа на събраните по делото доказателства е счел, че ищците са имали правото да развалят договора, че са упражнили валидно това свое право както извънсъдебно, така и посредством предявената искова молба, поради което е осъдил дружеството да върне получената по разваления предварителен договор сума от 32 000 евро. В. съд е потвърдил първоинстанционното решение.
При тези мотиви на съдилищата въпросът дали предишното решение има сила на пресъдено нещо и води до недопустимост на предявения иск е от съществено значение за изхода на спора. Даденият от съдилищата отговор на този въпрос обаче съответства на процесуалния закон и не противоречи на цитираната от касатора практика на ВКС. Силата на пресъдено нещо важи за определено време и по аргумент от чл.235, ал.3 от ГПК крайният момент, към който се установява дали спорното право съществува, е денят, когато е приключено съдебното дирене преди да бъде постановено влязлото в сила решение. В случая решение № 19 от 7.04.2011 г., по в.гр.д. № 41 по описа за 2011 г., с което е отхвърлен предишният иск на купувачите по предварителния договор, е постановено след проведено на 9 март 2011 г. публично съдебно заседание. Следователно могат да бъдат преклудирани от силата на пресъдено нещо на това решение само фактите, настъпили до тази дата. Следващите факти са изпращането и връчването на нотариалната покана, неуспешните преговори между страните на 26.03.2012 г. и развалянето на договора с писмо с обратна разписка, получена на 8.5.2012 г. След като тези факти не са преклудирани от силата на пресъдено нещо, предявеният въз основа на тях иск за връщане на даденото по разваления договор е допустим. Следователно по първия въпрос на касатора няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС, поради което касационно обжалване по този въпрос не следва да се допуска.
Отговорите на останалите въпроси на касатора, свързани с редовността на връчването на искането за разваляне на договора и с даването на подходящ срок за изпълнение, не биха променили изхода на спора. Дори да се приеме, че преди завеждане на делото дружеството не е било уведомено за разваляне на договора, то връчването на препис от исковата молба представлява такова уведомление. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 178 от 12.11.2010 г. по т.д. № 60 по описа за 2010 г. на ІІ ТО на ТК на ВКС. Даването на срок с изявлението за разваляне е предназначено да осигури възможност за реално изпълнение и има смисъл, когато длъжникът наистина предприеме действия по осъществяване на престацията. Тогава, ако в хода на делото длъжникът започне да изпълнява и неизпълнената част е незначителна, съдът може да приеме съобразно чл.87, ал.4 от ЗЗД, че кредиторът няма право на разваляне на договора. В случая обаче дружеството не е предприело никакъв съществен опит да изпълни задължението си, включително и в хода на делото. При тези обстоятелства няма основание на ищците да бъде отказано правото да развалят договора и да поискат връщане на даденото по него. Ето защо по останалите въпроси в изложението касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд също не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 139 от 14.11.2013 г., постановено по в. т.д. № 316 по описа за 2013 г. на Бургаския апелативен съд, Търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: