О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 833
София, 24.10. 2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 400/2012год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба , подадена от адв.К. – пълномощник на К. Г. Ш. , срещу въззивното решение № 44 на Габровски окръжен съд, постановено на 22.02.2012г. по в.гр.д.№ 449/2012г., с което е оставено в сила решение № 329 от 26.10.2011г. на Севлиевски районен съд, в частта, с която К. Г. Ш. е осъден да заплати на М. Н. С. сумата от 9 085 лв. за извършени подобрения в дворно място, представляващо поземлен имот № ….. в кв….. по плана на [населено място], С., урегулиран от 810 кв.м. със собствено място в ПИ …. от 470 кв.м., както и в построената в него двуетажна масивна жилищна сграда от 89.60 кв.м., ведно с законната лихва, считано от 19.05.2011г. до окончателното изплащане на сумата на основание чл.72-74 ЗС, а така също и разноски по производството и възнаграждение за адвокат съразмерно с уважената част от иска в размер на сумата от 700 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, което преповтаря дословно съдържанието на касационната жалба, се сочи, че с решението въззивният съд се е произнесъл по материално-правни въпроси, свързани с института на владението и държането въз основа на нищожен предварителен договор и придобивната давност, като приетото е в противоречие със задължителната практика на ВКС. С изложението се навежда оплакване по същество за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост – съдът неправилно е приел, че ищцата е имала качеството на владелец, тъй като същата е била само държател на имота; неправилно е приел и това, че погасителната давност за вземането й започва да тече от момента, в който е смутено владението й, а не от момента на извършване на всяко от подобренията; неправилно е приложил и нормата на чл.74 ЗС. Касаторът счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответната страна М. Н. С., в представен писмен отговор чрез адв. Ц., взема становище, че не са налице основанията за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК . Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ обосновава извод, че не е налице общата предпоставка на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК.
В процесния случай изложението на касатора за допустимост на касационното обжалване съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение , които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 44 на Габровски окръжен съд, постановено на 22.02.2012г. по в.гр.д.№ 449/2012г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: