3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 833
С., 26.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 302/2010 година
Производство по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. П. Д. чрез пълномощника му адв.Ж. – САК против определение № 336 от 20.10.2009 г. по ч.гр.д.№ 213/2009г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му въззивна жалба против определение № 153 от 16.07.2009 г. по т.д.№ 6/2009 г. на Ямболския окръжен съд, с което е прекратено производството по предявения от него иск за отмяна по реда на чл.74 ТЗ на решенията на общото събрание на ответното дружество [фирма], проведено на 13.11.2008 г., с които наред с изключването му като съдружник на негово място е приет нов, който поел и неговите дялове.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК.
Ответникът [фирма] не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е възприел изводите на Ямболския окръжен съд, че с обявяване в търговския регистър на отказа за вписване по партидата на ответното дружество на заявените обстоятелства, предвид публичността му, установена в чл.11 ЗТР, неговото провеждане е станало известно на настоящия жалбоподател и от този момент до предявяване на иска е изтекъл преклузивния 14-дневен срок по чл.74, ал.2 ТЗ.
Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.2 ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 ГПК.
В изложението към частната касационна жалба достъпът до касационното му обжалване е обоснован с твърдението, че по въпроса за конститутивното действие на вписването, а оттам и относно момента на уведомяването като правопораждащ правото на иск по чл.74 ТЗ факт е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, включително задължителната, формирана по реда на чл.290 и сл.ГПК, израз на която е решение № 690 от 03.12.2008 г. на ВКС по т.д.№ 349/2008 г., ТК, ІІ т.о.
Така формулираният от жалбоподателя въпрос не е разискван с обжалваното определение, доколкото началният момент на преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ въззивният съд е свързал с обявяването в търговския регистър на отказа за вписване на промени в състава на ответното търговско дружество, а не с действието във времето и спрямо лицата на решенията, взети от общото му събрание по този въпрос – чл.140 ТЗ. При това положение не може да се приеме, че поставеният въпрос удоволетворява общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, позволяващо да се извърши преценка за наличието на допълнителните селективни критерии. Отделен е въпросът дали отказът от вписване на заявеното обстоятелство представлява подлежащ на обявяване по чл.5 ЗТР акт, за който може да се презюмира, че е станал публично известен, но такъв въпрос не е изведен като решаващ в частната касационна жалба и затова той не може да бъде обсъждан при селекцията й, без да бъде нарушен принципа на диспозитивното начало в процеса.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 336 от 20.10.2009 г. по ч.гр.д.№ 213/2009г. на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: