3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 833
С., 28.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 644/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение №190 от 15.06.2012 г. по ч.т.д. № 164/ 2012 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено Определение от 16.05.2012 г. по т.д. № 39/ 2012 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отказано на [фирма] – [населено място] възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба, с оплакване, че е незаконосъобразно. Жалбоподате-лят поддържа, че като е посочил, че продължително време управителката С. И. е боледувала, съдът неправилно е приел, че тъй като е излизала извън жилището си, не би могла да не забележи залепеното на вратата обявление, а всъщност уведомление на вратата на апартамента не е било залепено, иначе управителката би го забелязала, а е било пуснато в пощенската кутия. Жалбоподателят сочи реда за призоваване по чл. 47 ал. 1 ГПК и поддържа, че немарливото изпълнение на задълженията на връчителя, не може да се вмени в пропуск на страната. Иска определението да се отмени и да се постанови друго, с което да се отмени първоинстанционното определение от 16.05.2012 г. по т.д.№ 39/2012 г. на БОС. В Изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване поддържа, че от значение за делото са процесуалноправните въпроси:1.кои са изискванията за уведомяване, съгласно чл. 47 ал. 1 ГПК и 2. има ли процесуално нарушение когато уведомлението не е залепено, а само е пуснато в пощенската кутия. Излага, че по първия въпрос определението противоречи на съдебната практика: Р.№599/15.10.2010 г. по гр.д.№1718/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО, която е в смисъл, че нормата на чл. 47 ал. 1 изр.1 ГПК е императивна и съдържа детайлно описание на начина на залепване на уведомлението и че по втория въпрос определението противоречи на съдебната практика:Р.№35/26.05.2011г.по т.д.№1068/ 2010 г. на ІІ ТО, Опр.№129/10.03. 2011 г. по ч.гр.д.№27/ 2011 г. на ВКС, ІІІ ГО и Опр.№1479/27.11.2009 г. по т.д.№ 1896/2009 г. на САС.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място]- ново, Бургаска обл. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като посочените от жалбоподателя правни въпроси не са обусловили правните изводи на съда, оспорва и по същество като неоснователна частната жалба, по съображения, че [фирма] признава чрез управителя си, че е уведомено по реда на чл. 47 ал. 1 ГПК, като уведомлението е било пуснато в пощенската кутия.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което не е възстановен срок за отговор на исковата молба, намира, че каса – ционната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да остави без уважение частната жалба срещу определението, с което не е уважено искането за възстановяване на срок за отговор на исковата молба, въззивният съд е посочил, че адресът на управление на дружеството и на управителката С. Р. И. е един и същ, на който адрес съобщението за връчване на препис от исковата молба е върнато на 03.02.2010 г. с отбелязване ”на посочения адрес няма офис и не откривам управителя”. Съобразил е, че в съобщението от 03.02.2012 г. до управителя за задължение за явяване в двуседмичен срок за получаване на призовката и книжата, връчителят е отразил ”на адреса няма офис и служители, не откривам и управителя”, което е залепено на вратата на апартамента, след което на 05.03.2012 г. първоинстанционният съд е приел, че срокът за подаване на отговор на исковата молба тече от 21.02.2012 г. Във връзка с влошеното здравословно състояние на управителката въззивният съд е изложил, че тя не е обездвижена, излизала е от жилището си и не е могла да не забележи залепеното на вратата на апартамента обявление и че не са не са налице особени непредвидени обстоятелства, които жаблоподателят не е могъл да преодолее, затова е потвърдил определението, с което е отказано възстановяване на срока за отговор на исковата молба.
С оглед изложеното поставените от жалбоподателя проце – суално правни въпроси: кои са изискванията за уведомяване, съгласно чл. 47 ал. 1 ГПК и има ли процесуално нарушение когато уведомлението не е залепено, а само е пуснато в пощенската кутия, може да са важни, но не са релевантни за делото. Производството е образувано по чл. 64 – чл. 66 ГПК, в което производство следва да се прецени доказва ли страната, че пропускането на срока (за подаване на отговор на исковата молба), се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. По въпроса за възстановяване на пропуснат срок има установена съдебна практика, която е в смисъл, че пропускането на срока за извършване на определено действия поради заболяване на страната (в случая управителката на търговеца), трябва да се дължи на такова непредвидимо, внезапно, тежко заболяване, което да не е позволило на страната да извърши това действие, като твърдяното от жалбоподателя заболяване на управителката на търговеца не е от такъв характер.
Затова не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение, с което въпросът за основателността на молба за възстановяване на пропуснат срок, е решен в съответствие със съдебната практика, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №190 от 15.06.2012 г. по ч.т.д. № 164/ 2012 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: