О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 833
гр.София, 04.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2300 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК..
Образувано е по касационна жалба на К. М. Д. срещу решение № 7542 от 30.11.2018 г., постановено по гр.д. №7837 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, ГО, IV „Д“ въззивен състав, с което е потвърдено решение №379876 от 5.4.2018 г. по гр. д. № 55516 по описа за 2016 г. на Софийския районен съд, II ГО, 79 състав, за отхвърляне на предявените от касатора против „Булгартрансгаз“ ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за отмяна на наложеното със заповед № 16/29.07.2016 г. дисциплинарно уволнение и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС относно необходимостта преди уволнението да бъде дадено предварително становище на ТЕЛК.
Ответникът по касационната жалба „Булгартрансгаз“ ЕАД счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва касационната жалба и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
К. М. Д., юрисконсулт в отдел „Договори и собственост“ на управление „Правно“ на „Булгартрансгаз“ ЕАД, е била дисциплинарно уволнена със заповед № 16 от 29.07.2016 г. заради неявяване на работа два последователни дни-на 29.06. и 30.06.2016 г. В исковата си молба за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата длъжност тя подробно е изложила становището си, че за тези два дни е упражнила правото да ползва останалите и шест дни платен годишен отпуск за 2013 г. на основание чл.176, ал.3 от КТ. Не е заявила, че е трудоустроена, поради което се ползва със закрилата по чл.333 от КТ, а е посочила само, че заедно с искането за обяснение, е получила и искане за информация дали се ползва с такава закрила, което според нея сочи, че предварително е било взето решение за уволнението и.
В отговора на исковата молба работодателят е възразил, че правото на ищцата на ползване на платен годишен отпуск за 2013 г. е погасено на 31.12.2015 г., поради което тя не е имала основателна причина да отсъства на 29 и 30.06.2016 г. Посочил е, че е получил разрешение от Изпълнителна дирекция „Главна инспекция на труда“ преди уволнението-на 29.07.2016 г.
Софийският районен съд е констатирал, че причината за неползването на платения годишен отпуск за 2013 г. е отпаднала още през същата година, затова давността по чл.176а от КТ е започнала да тече от 1.1.2014 г., изтекла е на 31.12.2015 г. и ищцата не е могла да ползва остатъка от този отпуск по реда на чл.176, ал.3 от КТ през двата дни отсъствие от работа през 2016 г. Ето защо е приел, че ищцата е извършила дисциплинарното нарушение по чл.190, т.2 от КТ, обуславящо най-тежкото дисциплинарно наказание, поради което е отхвърлил исковете.
Във въззивната си жалба, наред с другите доводи, ищцата е посочила, че уволнението е било извършено преди да е получено становище на ТЕЛК по чл.333 от КТ. Такова становище е дадено четири месеца след уволнението в експертно решение № 3145 от 17.11.2016 г.
Софийският градски съд е приел, че ищцата не попада в кръга работници или служители, посочени в хипотезите на чл.333, ал.1 от КТ, при които е предвидена закрила за уволнение и необходимост от предварително разрешение на инспекцията по труда. Независимо от това работодателят все пак е получил такова разрешение преди уволнението. Въззивният съд е достигнал също до извода, че за уволнението на ищцата мнение на ТЕЛК не е било необходимо, тъй като ищцата не е била трудоустроена по смисъла на чл.333, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 от КТ. Това качество се придобива от момента на издаване на предписание за трудоустрояване от органите, определени в Наредбата за трудоустрояване/ДВ, бр.7/27.01.1987 г./. В случая такова предписание липсва, а експертното решение касае единствено състоянието и на временна нетрудоспособност. Този съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд за законност на уволнението, поради което е потвърдил решението за отхвърляне на предявените искове.
Решението на Софийския градски съд е постановено при наличие на всички процесуални предпоставки и при липсата на процесуални пречки за разрешаване на спора по същество, поради което не може да бъде подложено на касационен контрол като недопустимо.
По повдигнатия от касатора въпрос това решение не противоречи, а съответства на приложимата практика на ВКС. В разпоредбата на чл.333, ал.2 от КТ се предвижда преди уволнението да се вземе мнението на трудово-експертната лекарска комисия, ако работникът или служителят е трудоустроен. Трудоустроен работник или служител е този, за който има предписание на здравните органи за трудоустрояването му на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия/чл.314 и чл.317 от КТ/. Когато такова предписание липсва, а се установява само временна нетрудоспособност или процент нетрудоспособност, работникът или служителят не е трудоустроен, не се ползва със закрилата по чл.333 от КТ и не е необходимо работодателят предварително да вземе мнението на трудово-експертната лекарска комисия по чл.333, ал.2 от КТ/решение № 316 от 10.06.2011 г. по гр. д. № 1545 на IV ГО на ВКС/. В случая експертното решение от 17.11.2016 г., на което се позовава К. М. Д., не съдържа предписание за преместване на друга подходяща работа или запазване на същата работа при облекчени условия. В решението на ТЕЛК е отбелязано само, че е противопоказен тежкият физически труд, който не е характерен за професията на юрисконсулта. Следователно това решение изобщо не може да се тълкува като предписание за трудоустрояване. Ето защо даденото от въззивния съд разрешение отговаря на приложимата практика на ВКС, поради което касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
Изложените от касатора други доводи в касационната жалба и писмената защита касаят спора по същество и след като не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, не могат да бъдат обсъждани.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7542 от 30.11.2018 г., постановено по гр.д. №7837 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, ГО, IV „Д“ въззивен състав, с което е потвърдено решение №379876 от 5.4.2018 г. по гр. д. № 55516 по описа за 2016 г. на Софийския районен съд, II ГО, 79 състав, за отхвърляне на предявените от К. М. Д. против „Булгартрансгаз“ ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за отмяна на наложеното със заповед № 16/29.07.2016 г. дисциплинарно уволнение и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: