О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 833
гр.София, 24.08.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА гражданско дело под № 166/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на Н. Й. З., З. И. З. и С. И. З. , всички от гр. Р. против решение № 440/01.10.2008 г. по гр.дело № 452/2008 год. на Русенския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 77/19.05.2008 год. по гр. д. № 330 по описа за 2008 год. на Русенския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен установителният иск за собственост на ищците.
Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото считат, че въззивният съд се е произнесъл неправилно, в нарушение на материалния закон по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по начина, по който е тълкувана правната норма в пар. 1, т. 1, б. „а” ПЗР на ЗОСОИ, различен от коментара на КС, в т. 2 Г на решение № 4/11.03.1998 г. по к.д. № 16/1997 г. и по конкретно на изложените към него мотиви.
Ответникът по касационната жалба Б. държава, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, по пълномощие от областния управител на област Р. изразява становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото счита, че в изложението на касаторите се съдържат основания за касационно обжалване, по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а не предпоставките, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационният съд счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по следните съображения: решаващият съд е приел неприложимост на реституционния ефект на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ, с оглед на решението на КС по к.дело № 16/1997 г.
Процесният имот е отчужден, на основание чл. 20 Наредба за събиране на държавни вземания /отм./, по отношение на който нормативен акт въззивният съд е изразил становище, че не се обхваща от реституцията по ЗВСОНИ.
Касае се до приложение на правна норма, което касае правилността на въззивното решение и е основание за касационно обжалване, по чл. 281, т. 3 ГПК. То може да бъде разгледано по същество, ако е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280,, ал. 1, т. 3 ГПК. Аргументите на касаторите, подкрепящи чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се изразяват в иницииране на тълкуване на решение на КС, от чиито мотиви се извеждало, като налично и самостоятелно правно основание на нормата на пар. 1, т. 1, б. „а” ПЗР на ЗОСОИ и Наредба за събиране на държавните вземания. Поставеното искане от касаторите за тълкуване на решение на КС е недопустимо за обсъждане от касационният съд, с оглед на общозадължителността на решенията му и е извън компетентността му. Касаторите не се позовават на противоречива съдебна практика, относно приложението на пар. 1, т. 1, б. „а” ПЗР на ЗОСОИ, за да бъдат обосновани изводи, че нормата е неясна и непълна и от значение за точното й прилагане се налага иницииране на тълкуването й, по чл. 291 ГПК, за уеднаквяване на практиката, за да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 440 от 01.10.2008 год. по гр.дело № 452 по описа за 2008 год. на Русенския окръжен съд, по касационната жалба на Н. Й. З., З. И. З. и С. И. З. , всички от гр. Р., с вх. № 9712/03.11.2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: