ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№833
София, 30.07. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 28 юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 268/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. С. против въззивното решение на Добрички окръжен съд от 27.10.2009 год. по гр. д. № 604/2009 год., с което е потвърдено решение № 95 от 22.05.2009 год. по гр. д. № 1593/2008 год. на Добрички районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателката за прогласяване нищожността на договор за покупко – продажба от 27.12.2006 год. сключен с нотариален акт № 41/2006 год. на нотариус с район на действие Добрички районен съд, с който Д. А. С. продала на Д. Д. Д., нейна внучка, дворно място от 130 кв. м по завещание и 137,50 кв. м по нотариален акт, съставляващо идеална част от поземлен имот с идентификационен № 7* и стар идентификатор кв. 643 п. ІІІ № 7* целият от 375 кв. м по кадастралната карта на гр. Д., ведно с построена в имота къща със застроена площ 115 кв. м, състояща се от три стаи, салон, антре и мази – малка и голяма, поради липса на съгласие, накърняване на добрите нрави и симулативност – чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за унищожаване на договора, поради грешка във вида на сделката – чл. 27 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че въззивният съд с обжалваното решение се е произнесъл в противоречие с представена съдебна практика (решение по гр. д. № 753/99г. на ВС, според което нарушение на добрите нрави е налице при нееквивалентност на престациите и решение по гр. д. № 325/2004г. на ВКС, според което, ако представителят и лицето, с което той договора се споразумеят във вреда на представлявания (чл. 40 ЗЗД), сключеният договор накърнява добрите нрави) по материалноправния въпрос – дали с поведението си спрямо ищцата, ответницата и нейната майка – пълномощник при сключване на договора са създали обективни пречки за свободно договаряне и проявена ли е била добросъвестност, с оглед разпоредбите на чл. 9 и чл. 12 ЗЗД. Въпросът касае основанието за нищожност – накърняване на добрите нрави.
Ответницата Д. Д. Д. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове за нищожност и унищожаемост на договор за покупко-продажба, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя правен въпрос относим към основанието за нищожност на оспорения договор, накърняване на добрите нрави, който касае съществото на спора, тъй като почива на доказване на конкретно поведение на ответницата, респ. нейната майка, към момента на сключването на договора. По този предявен иск съдът е приел, че липсват конкретни доказателства за обстоятелствата около сключването на договора, мотивите на прехвърлителката да прехвърли имота (срещу цена или срещу грижи и издръжка) и поведението на приобретателката, респ. нейната майка, сключила договора като пълномощник на ответницата. Година след сключването на договора, ищцата започнала да споделя пред разпитаните свидетели съмнения относно неговия характер, по повод на влошеното и здравословно състояние – прекаран мозъчен инсулт, счупване на лява бедрена кост и нуждата и от непосредствени грижи. Прието е, че няма доказателства, които да сочат при сключването на договора ищцата да е била провокирана по неетичен начин от ответницата, респ. нейната майка да прехвърли имота, да са се възползвали от здравословното и състояние (ищцата е с диабетна болест), да са я притискали да сключи договора (и в този смисъл да са ограничили свободата и дали, с кого и при какво съдържание да сключи сделката). Напротив, ищцата е искала да прехвърли (продаде) имота и това е признато в исковата и молба, установено и от част от разпитаните свидетели. Посочено е, че твърдения за въвеждане на ищцата в заблуждение относно вида на сключената сделка, нямат отношение към основанието за нищожност поради накърняване на добрите нрави.
От изложеното е видно, че поставения правен въпрос за нищожност на договора, поради накърняване на добрите нрави, касае конкретна фактическа обстановка, която подлежи на доказване, което съставлява основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, а не за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В тази връзка представената съдебна практика няма отношение към разрешения с обжалваното решение правен въпрос, тъй като разглежда различна фактическа и правна обстановка.
Касаторката ще следва да заплати съдебни разноски направени от ответницата в касационното производство в размер на 300 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.10.2009 год. по гр. д. № 604/2009 год. на Добрички окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. А. С. да заплати на Д. Д. Д. съдебни разноски в размер на 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ