О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 833
София, 21.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 759/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от 5. М. бригада под. 22160 – Плевен против решението на Окръжен съд – П. по гр. д. № 407/2008 год.. Към жалбата е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационната жалба.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, Й. К. М. от гр. К. счита за неоснователни касационната жалба и изложението към нея.
След проверка, касационният съд установи следното:
Плевенският окръжен съд с въззивно решение от 14. 10. 2008 г. по гр. д № 407/2008 г. е оставил в сила решението на Плевенския районен съд по гр. д. № 2444/2007 г., с което е отменена като незаконосъобразна заповед от 31. 5. 2007 г. на К. на поделение 22160 П. за прекратяване на трудовото правоотношение на Й. М. по чл. 328, ал. 1, т. 2 ГПК, М. е възстановена на длъжност „книговодител” и П. 22160 е осъдено да й заплати 1404 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение и 100 лв. разноски по делото. Първоинстанционният съд е признал уволнението на М. за незаконно, тъй-като заповедта от 31. 5. 2007 г. за прекратяване на трудовото правоотношение не е била издадена от оправомощения орган – командира на поделение 2. в гр. К., което поделение е било действителният работодател в момента на издаване на заповедта. Плевенският окръжен съд в мотивите на въззивното решение е счел за неправилен този извод на районния съд, но е приел, че първоинстанционното решение е правилно, като краен резултат, тъй-като ищцата се е ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ и приложеното към делото, писмо на председателя на синдикалната организация при поделение 22160, с което е уведомен командира на поделението, че не възразява да бъде прекратено трудовото правоотношение с гражданското лице М. , не отгваря на изискванията на закона и не представлява валидно съгласие по чл. 22 и чл. 126, ал. 5. , т. 5. от Колективния трудов договор в Министерство на отбраната.
В изложението на П. 22160 – П. за допускане на касационно обжалване, се посочва, че произнасянето на въззивния съд по законността на уволнението въз основа на формата на съгласие от синдикалния орган и съответно, валиднодтта на така изразеното съгласие, представлява разрешаване на основен правен въпрос, свързан с точното прилагане на закона – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Обосновано е искането за допускане на касация на заявеното основание по следните съображения.
Съгласно § 2 Преходни и Заключителни разпоредби на ГПК, първоинстанционните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизане в сила на ГПК / 1. 3. 2008 г. / се разглеждат по досегашния ред / ГПК отм./ от първа и въззивна инстанция. Настоящото дело е образувано по искова молба от 24. 7. 2007 г. и подлежи на разглеждане от въззивния съд по реда на ГПК. /отм./ Съгласно принципа на диспозитивното начало, съдът разглежда и се произнася въз основа на подадената молба за защита на права и в рамките на завеното от ищеца основание на иска – чл. 2, ал. 1 и чл. 221, ал. 1 ГПК /отм./ В исковата молба на М. за отмяна на уволнението е посочено като основание на иска, опорочаване на уволнителната заповед от 31. 5. 2007 г., тъй- като не е издадена от легитимния работодател – командира на поделение 2. гр. К.. На това основание се е произнесъл и първоинстанционният съд, тъй-като в хода на производството пред него, до приключване на устните състезания, не е направено изменение на основанието по чл. 116, ал. 1 ГПК /отм./. Решаващият въззивен съд е счел за неправилно първоинстанционното решение на посоченото основание, но го е потвърдил поради липса на съгласие от синдикалния орган за уволнението на М. , факт, който за първи път е заявен от ищцата в писмената й защита, представена след приключване на устните състезания пред окръжния съд. Постановеното въззивно решение представлява произнасяне по основен процесуалноправен въпрос, свързан с точното прилагане на закона относно обхвата на правораздавателната власт на решаващия съд и е основание за допускане на касация.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 14. 10. 2008 г. по гр. д. № 407/2008 г. на Плевенския окръжен съд по жалбата на 5. М. бригада поделение 22160 – П.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: