О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 833
София 15.07. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове:КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 425/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на община Е. , подадена от пълномощника и адвокат Л, срещу въззивно решение №359 от 12.10.2009 г. по гр. дело № 973/2009 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №37 от 05.06.2009 г. по гр.дело №85/2008 г. на Е. районен съд в частта, с която на С. И. Н. са присъдени 5 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, отменено е първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска за разликата от 5 000 лв. до 9000 лв. и на ищеца са присъдени още 4 000 лв. Въззивният съд е приел, че на 26.07.2007 г. ищецът е претърпял трудова злополука като при почистване корито на река се е подхлъзнал и е счупил крака си. Вследствие на това дължината на крака му е намаляла с 3 см. Ищецът не е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда в резултат на груба небрежност, поради което не следва да се приложи разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ и да се намали отговорността на работодателя. Само обстоятелството, че в деня на трудовата злополука ищецът не се е чувствал добре, не може да обоснове извод за съпричиняване на вредоносния резултат поради груба небрежност. Съобразно характера и степента на търпените болки и страдания е преценено, че за обезщетяването на ищеца от работодателя са необходими 9 000 лв.
Ответникът по касационната жалба С. И. Н., град Е., не е заявил становище.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправен въпрос относно предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ и за критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са съдебни решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №359 от 12.10.2009 г. по гр. дело № 973/2009 г. на Великотърновския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не се разрешават противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. В случая той е приел, че разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ не може да се приложи, тъй като няма никакви доказателства по делото ищецът да не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в аналогична обстановка. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че така поставеният въпрос е решен в противоречие на сочената съдебна практика и размерът на присъденото обезщетение е завишен, трябва да бъдат представени решения, при които при сходни случаи са присъдени различни значително по-ниски обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №359 от 12.10.2009 г. по гр. дело № 973/2009 г. на Великотърновския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.