О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 833
София,30.12. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 650/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Х. У. и Б. Б. У. срещу въззивно решение № 6 от 14.01.2009 г. по т.д. № 453/2008 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която се оставя отхвърлителното решение на Шуменския окръжен съд от 22.07.2008 г. по гр.д. № 847/2007 г. по предявените от тях искове срещу застрахователя на прекия причинител на претърпените от вреди от ПТП ЗПЗК “Л” за разликата над 16 000 лв. до 50 000 лв. за първия от тях и за разликата над 6 000 до 25 000 лв. за втория от тях.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Развиват се съображения, че решаващата инстанция погрешно е определила занижен размер на дължимото им се обезщетение за неимуществени вреди.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите обосновават допустимостта на касационното обжалване с противоречие с ППВС № 4/1968 г. на атакуваното въззивно решение, както и с това, че същественият материалноправен въпрос относно размера на дължимото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди неправилно е разрешен от въззивния съд..
Ответникът по касация ЗД “Б” АД не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни в процеса страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предмет на делото е предявен от касаторите срещу ЗК “Л” АД – гр. С. искове по чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.). за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. за първия и на 25 000 лв. за втората от тях, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 30.04.2005 г. по вина на водача на л.а.”М” със застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК “Л” АД, съединени при условията на евентуалност с искове по чл.45 ЗЗД срещу прекия деликвент Ф. М. А. .
Същественият материалноправен въпрос в конкретния случай е относно приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
От представените по делото доказателства, както и от приетата по делото СМЕ, неоспорена от страните се установява, че касаторът Т. У. получил фрактура на лявата бедрена кост и пръстите на лявото ходило, претърпял е две операции за лечението им и му предстои хирургическа интервенция за изваждане на метални пластини от бедрото. Касаторката Б. е получила мозъчно сътресение и контузия на главата и шията, след лечението на които развила синдром на посттравматична церебрастения, включваща редица проявни форми, като главоболие, световъртеж, уморяемост, раздразнителност, трудност при концентрация.
Изложените в съобразителната част на въззивното решение правни аргументи са съобразени изцяло със задължителните указания по тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, дадени с ППВС № 4/1968 г. При определяне размера на дължимото на пострадалите при ПТП обезщетение за неимуществени вреди съдът правилно е изходил от степента и характера на претърпените от тях болки и страдания, както и от периода на възстановяването им, като по този начин се е съобразил с установената въз основа на цитираното ППВС задължителна съдебна практика.
Въпросът за размера на присъденото обезщетение, който според касаторите е занижен, касае правилността на обжалваното съдебно решение, но е извън обхвата на приложното поле на основанието, предвидено в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не е налице соченото от касаторите основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6 от 14.01.2009 г. по т.д. № 453/2008 г. на Варненския апелативен съд в обжалвана му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: