5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 834
гр. София, 10.11.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №917 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу решение №2114 от 19.11.2014г., постановено по т. д. №1985/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. С него е потвърдено решение №494 от 01.04.2014г. по гр. д. №2952/2011г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск на касатора НАП срещу [фирма], [населено място], за признаване за установено съществуването на вземания на ищеца за сумата 65 921,66 евро – главница / финансиране по договор за безвъзмездна помощ №BG 2004/016-711.11.01 -1.002, подлежащо на възстановяване от бенефициента/ и 1 186,59 евро – лихва за периода от 26.06.2009г. до 16.11.2009г., както и лихва по чл.18.2, предл.2 от ОУ за периода от 16.11.2009г. до окончателното плащане, за които е издаден акт за установяване на частно държавно вземане №46/04.12.2009г. от изпълнителния директор на АДВ, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 11.08.2010г. по ч. гр.д. №18569/2010г. по описа на СРС, 63 състав.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, както и че същото е необосновано. Касаторът поддържа, че по делото са установени нарушения на реда за подбор на крайни бенефициенти, утвърден от Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта, с Процедура за подбор на крайни бенефициенти по схема за безвъзмездно финансиране „Развитие на човешките ресурси и насърчаване на заетостта”, както и нарушения в дейността по обучение на безработните лица. Излага доводи, че с оглед допуснатите множество нарушения при изпълнението на финансирания проект, които са приети за доказани и от съда, недопустимо и незаконосъобразно е същите да не бъдат санкционирани по никакъв начин.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, а като значим за изхода на делото е формулиран следният материалноправен въпрос: Необходимо ли е след като са налице доказани нарушения при изпълнение на проект, финансиран по програма ФАР, да се изиска възстановяване на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ, в съответствие с т.7.3 от Финансовия меморандум по Национална програма ФАР за България за 2004г., или допуснатите нарушения могат да бъдат счетени за несъществени и да не бъдат санкционирани, когато са изпълнени целите на проекта. Счита,че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът [фирма], [населено място], оспорва допустимостта на касационното обжалване, съответно основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че между ответното дружество и МТСП е сключен договор за безвъзмездна помощ №BG 2004/016-711.11.01 -1.002, по силата на който МТСП предоставя на ответника безвъзмездна помощ за реализиране на посочения в договора проект, с краен срок за изпълнение на проекта 30.06.2008г., с максимален размер на помощта 82 402,07 евро, от които на 29.03.2007г. авансово платени 80%, а именно 49 436,20 евро финансиране по програма ФАР и 16 485,46 евро национално съфинансиране. Съдът е приел, че правото на изпълнителя по договора да получи безвъзмездна финансова помощ, респективно да задържи авансово получените плащания, възниква като последица от одобряването на заключителния доклад, тоест от приемането от страна на възложителя на извършената работа, включващо и одобряване на всички или част от направените разходи като допустими. Посочил е, че в договора не е включена уговорка, уреждаща конкретни основания за отказ да бъде одобрен заключителния доклад. Поради липсата на такава уговорка и с оглед тълкуването във взаимната им връзка на текстовете на чл.12, чл.14 и чл.17 от договора, въззивният съд е приел, че отказ за одобряване в цялост на направените разходи е допустим само в хипотезата на пълно неизпълнение от страна на изпълнителя или когато, макар и съответните дейности да са извършени изцяло или частично, при осъществяването им са допуснати нарушения с такава тежест, че засегнатите дейности следва да бъдат приети за неизвършени. Изложил е съображения,че обстоятелствата, сочени от жалбоподателя – ищец като нарушения по процедурата за подбор, по проведените обучения и по визуалната идентификация на проекта, не могат да обосноват извод за такова неизпълнение на конкретни задължения по договора, което да опорочава проведеното обучение на подбраните лица до степен, че това обучение да се приеме за неизвършено, а не са налице и основания за отказ за признаване на конкретни разходи като недопустими по реда на чл.14. от Общите условия.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В случая поставеният от касатора въпрос е относим към предмета на спора, но не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК. Разпоредбата на т.7.3 от Финансовия меморандум по Национална програма ФАР за България за 2004г., на която се позовава касаторът, установява последиците от неизпълнението на задълженията на България като държава – получател на помощта на ЕО, да предотвратява, открива и коригира случаите на измама и нередностите при изпълнението на финансираните по програма ФАР проекти и да поддържа система за управление и контрол на помощта в унисон с приетите основни принципи и стандарти на Общността. Същата разпоредба установява и правилото, че всяко доказано нарушение или измама, разкрити по време на изпълнение на проекта или при одита води до възстановяване на средствата от Комисията, като разпоредбата визира много – годишните проекти, финансирани по програма ФАР. Същевременно задълженията на ответното дружество, като бенефициент на безвъзмездната финансова помощ по конкретния проект „Създаване на нови работни места и предварителна квалификация на персонала на [фирма], [населено място]”, и последиците от неизпълнението на тези задължения са установени в Общите условия към финансираните от Европейската общност договори за безвъзмездна помощ по програмите за външни действия, съставляващи Приложение ІІ А към процесния договор. Изводът на въззивния съд, че ответникът – бенефициент по процесния проект не дължи връщане на отпуснатите суми, е основан изцяло на конкретните клаузи в общите условия на договора и анализа на събраните по делото доказателства. Становището на съда, че допуснаните нарушения при изпълнението на проекта, финансиран по програма ФАР, не следва да бъдат санкционирани, тъй като са изпълнени целите на проекта, произтича от тълкуване на клаузите на чл.12 т.3, чл.12.4, чл.14 и чл.17.4 от Общите условия, които уреждат хипотезите, в които може да бъде намален първоначално предвиденият размер на безвъзмездната помощ, съответно да се изиска изцяло или частично възстановяване на вече изплатените суми от безвъзмездната помощ, съразмерно с тежестта на нарушенията. Въз основа на това тълкуване съдът е направил извод, че не са налице основания както за пълен отказ за изплащане на помощта, така и за отказ за признаване на конкретни разходи като недопустими по реда на чл.14. от Общите условия. Разрешаването на спора в зависимост от преценката на конкретни договорни клаузи и факти по делото не позволява формулираният в изложението въпрос да се определи като правен въпрос от значение за изхода на делото, а и за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
Следва да се отбележи, че в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът бланкетно се е позовал на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, без да обоснове релевантността на поставения съществен правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което не може да се счете, че в случая въведените от законодателя кумулативни изисквания са осъществени и атакуваното решение попада в приложното поле на касационното обжалване. Доводите на касатора за неправилност на правните изводи на решаващата въззивна инстанция, всъщност преповтарят съображенията в касационната жалба. Тези доводи обаче са относими към твърдяната неправилност на решението и затова е недопустимо да се обсъждат от ВКС във фазата на селектиране по реда на чл.288, във вр. с чл.280 ал.1 от ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На ответника по жалбата не следва да бъдат присъждани разноски, въпреки изричното искане в отговора на касационната жалба, доколкото не са представени доказателства за действителното извършване на такива.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2114 от 19.11.2014г., постановено по т. д. №1985/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.