5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 834
София, 12.11.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на дванадесети октомври , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 406 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД [фирма] против решение № 200 / 19.12.2010 год. на Варненски апелативен съд , Гражданско отделение , по гр.д.№ 566 / 2011 год., с което е потвърдено решение № 18 / 13.07.2011 год. по гр.д.№ 17 / 2011 год. на Окръжен съд [населено място] ,в обжалваната му от застрахователното дружество част, с която първоинстанционният съд е уважил предявените искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ , както следва : от З. Г. Д. – за обезщетение за неимуществени вреди , над сумата от 50 000 лв. и до претендираните 100 000 лева ; от В. А. И. – за обезщетение на неимуществени вреди за сума над 40 000 лв. и до претендираните 80 000 лева и от М. Г. Г. – за обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 45 000 лв. и до претендираните 90 000 лева . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, с доводи за постановяване в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила . Счита ,че по въпросите за съпричиняването от страна на пострадалите при ПТП – М. Г. и починалия А. Д. / чиито наследници са ищците З. Д. / съпруга / и В. И. / син / , претендиращи обезщетяване неимуществени вреди – търпими болки и страдания от смъртта му , съдът е мотивирал извод , несъобразен с представените по спора доказателства . Като такъв намира и приетия размер на дължимо обезщетяване , определянето на който твърди в противоречие с критерия за справедливост , въведен от чл.52 от ЗЗД и указанията по приложението му , дадени с ППВС № 4 / 1968 година . Позовава се на процесуално нарушение и предвид непроизнасяне по предявените в евентуалност искове срещу делинквента. По обосноваване допускането на касационното обжалване сочи хипотеза на чл.280 ал.1 т. 1 от ГПК .
Ответните страни , чрез общия си процесуален представител адв.Н.Н. , оспорват касационната жалба , като по допустимостта на касационното обжалване считат , че формулираният правен въпрос относно приложението на критерия за справедливост , въведен с нормата на чл.52 ЗЗД и съгласно указанията на ППВС № 4 / 1968 год., доколкото касаторът се е позовал на конкретен факт – несъобразена от съда възраст на починалия наследодател , не обуславя допускане на касационното обжалване, тъй като въззивната инстанция я е съобразила . Това съставлява довод по правилността на въззивното решение, ирелевантен за настоящата преценка . Считат необоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение , констатира че касационната жалба е подадена в срока по
чл. 283 ГПК и съдържа реквизитите съгласно чл.284 от ГПК, като изхожда от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
По допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Производството е образувано по искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ , предявени от наследници на починало при ПТП на 06.08.2010 год. лице – А. И. Д. – съпруга З. Д. и син В. И. , както и от лично пострадало при същото ПТП лице М. Г. Г. . По предявения от В. И. иск за обезщетяване на лично претърпени при ПТП неимуществени вреди, първоинстанционното решение, като необжалвано , е влязло в сила . Исковете са предявени срещу ЗАД [фирма] , на основание сключена задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на МПС, с което е причинено увреждането от делинквента И. А. И. . Наказателното производство срещу делинквента – н.о.х.д.№ 2 / 2011 год. на Силистренски окръжен съд – е приключило със споразумение , като обвиняемият се е признал за виновен за причинени по непредпазливост, в нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП при избиране скоростта за движение в конкретните условия , смърт на А. И. Д. , тежка телесна повреда за М. Г. Г. и средна телесна повреда за В. А. И. . Граждански искове в наказателното производство не са предявени . Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените искове за претърпени неимуществени вреди от смъртта на А. Д. – на ищците З. Д. и В. И. , както и за лично претърпени болки и страдания от ПТП – на ищеца М. Г. , като не е приел за доказано съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите А. Д. и М. Г. ,поради неизползван предпазен колан . За последното съдът се е съобразил със събраните по делото заключения на съдебно-медицински и авто-технически експертизи, вкл. комплексна експертиза , относно причинността между вида и обхвата на уврежданията , с оглед механизма на ПТП , и неползването на предпазен колан . При определяне размера на неимуществените вреди не е коментиран изрично критерия „ възраст „ на починалия А. Д. , но и конкретни доводи, свързани с прилагането му , застрахователното дружество не е навело нито с отговора на исковата молба, нито във въззивната си жалба .
Застрахователното дружество е обжалвало решението частично – за суми над 50 000 лв. за ищцата , над 40 000 лв. – за ищеца В. И. и над 45 000 лв. – за ищеца М. Г. , като пълния размер на предявените претенции намира силно завишен спрямо доказаните увреждания и претърпени болки и страдания , както и с оглед твърдяното съпричиняване / изключая иска на В. И. , по който съпричиняване не е наведено / .
За да потвърди решението в обжалваната му част , въззивният съд е приел, че възражението за съпричиняване е останало недоказано . Възприел е за обоснован , като неопроверган от други доказателства по делото , извода на вещите лица, че естеството на сблъсъка е такова, че ползването на предпазни колани от стоящите на задните седалки А. Д. и М. Г. , не би могло да облекчи или предотврати тежките за тях последствия , напротив – би могло да доведе до още по-тежки последствия за оцелелия пътник М. Г.. Съобразил е споделените от първоинстанционния съд критерии за определяне размера на обезщетенията по справедливост , като не е обосновал извод за установими лоши отношения между починалия наследодател и ищците З. Д. и В. И. .
В обосноваване допускане на касационното обжалване ЗАД [фирма] е поставило материалноправният въпрос за приложението на критерия за справедливост на чл.52 от ЗЗД , като разрешен от въззивният съд в противоречие с указанията дадени с ППВС № 4 / 1968 година, изхождайки от обстоятелството, че при примерното изброяване на релевантните критерии в същото Постановление , „ възрастта „ на пострадалия „ е посочена на първо място , но неотчетена от въззивния съд , както и че същият не е съобразил съдържанието на свидетелските показания, съдържащи единствено оценка на съществуващите между починалия и наследниците му отношения на обич и близост, не и конкретни факти , въз основа на които съдът да би достигнал до такива изводи . Последното касаторът сочи постановено както в противоречие с ППВС № 4 / 1968 год., така и в противоречие с ППВС № 4 / 1961 год.. С оглед предявяването на исковете в евентуалност и спрямо делинквента И. А. И. , предвид липсата на произнасяне по същите , касаторът поставя процесуалноправния въпрос за необходимостта от произнасяне, с прекратяване на производството , като разрешен в противоречие с ППВС № 7 / 04.10.1978 година .
Поставеният въпрос относно прилагане критерия за справедливост , при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди , макар да съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – включен в предмета на спора и обосновал решаващите изводи на съда , не обуславя допускане на касационното обжалване , с оглед неустановяване на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК . Посочването на възрастта на увредения в ППВС № 4 / 1968 год. , като критерий при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от смърт , е свързано с прилагането му конкретно спрямо ищците и обхвата на търпимите от тях болки и страдания , като в този смисъл следва да са налице обстоятелства , свързани с претендиращите обезщетение , обуславящи значението на възрастта на починалия , без същата сама по себе си да е задължителен , постоянен критерий при определяне на обезщетение за неимуществени вреди . В този смисъл следва да се възприемат задължителните указания на ППВС № 4 / 1968 год. в хипотезата на обезщетяване неимуществени вреди от смърт : не императивно посочени , задължителни във всяка хипотеза на непозволено увреждане критерии , още по-малко със значимостта им спрямо мястото , което заемат в изброяването . Липсата на такива значими обстоятелства за прилагане критерия „ възраст „ на увредения „, наведени своевременно от ответника / въпреки че в повечето случаи възрастта е критерий, обуславящ благоприятни за ищците последици / , изключват извод за определяне обезщетението за неимуществени вреди в отклонение от разбирането за справедливост, вложено от законодателя в нормата на чл.52 от ЗЗД и в противоречие със задължителните указания в ППВС № 4 / 1968 год. за обобщаване практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане . Необоснован се явява допълнителния селективен критерий и по твърдяното противоречие с ППВС № 4 / 1961 год. , раздел І-ви от което е отменен с т.12 на ППВС № 4 / 1968 година . В раздел ІІІ –ти Постановлението определя кръга на лицата , с право да претендират обезщетение за неимуществени вреди – съпруг , низходящи и възходящи . Доколкото такова право е отречено за лица , попадащи в този кръг, но намиращи се в лоши лични отношения или изоставили починалия , то и тук важат съображенията за невъвеждане в предмета на спора ,своевременно , с оглед въведените от процесуалния закон ранни преклузии , изричен довод на ответника в тази насока . Поради това въпросът не е бил включен в предмета на спора , предпоставяйки произнасяне на въззивния съд / чл.269 предл. второ ГПК / . Доколко от събраните свидетелски показания съдът е могъл да установи липса на търпими от ищците вреди, с оглед личните им взаимоотношения с починалия наследодател , е въпрос по правилността на решението, която е извън обхвата на настоящата проверка .
Поставеният въпрос , относно задълженията на въззивния съд за произнасяне с прекратяване по предявените , в евентуално съединение с исковете срещу ЗАД [фирма] , искове срещу делинквента , сочен като разрешен в противоречие с ППВС № 7 / 04.10.1978 год. , не покрива общия критерий за правен въпрос по чл. 280 ал.1 от ГПК . Касаторът не е процесуално и материалноправно легитимирана страна по евентуално съединените искове и следователно не разполага с правен интерес от атакуване непроизнасянето на съда по същите . В този смисъл , поставеният процесуалноправен въпрос излиза извън предмета на спора по предявените срещу застрахователното дружество искове , респ. е бил извън предмета на въззивната жалба и постановеното въззивно решение .
Водим от горното, Върховен касационен съд , второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 200 / 19.12.2010 год. по гр.д.№ 566 / 2011 год. на Варненски апелативен съд , Гражданско отделение .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :