О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 834
С. 24.06. 2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..като изслуша докладваното от съдията Б. гр.дело № 196 по описа за 2011 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез пълномощник – юрисконсулт Ф. Г. срещу въззивно решение от 29.11.2010г. по гр.д № 5531/2010г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 5.03.2010 г. по гр.д. № 51465/ 2009 г. на Софийски районен съд в частта, с която са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата 4 401.10 лв. и е отменено в частта с която иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над 4 401.10 до 5 281.32 лв., като в тази част е постановено ново, с което искът е уважен и за сумата 880.22 лв.
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.2 ГПК основание. Приложени са копия от решения на състави на ВКС, постановени по отменения ГПК.
В писмения отговор на касационната жалба ответницата Ц. Д. Н., чрез пълномощника си адв. Д. М. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № HR-291 от 14.10.2009 г, с която ищцата Ц. Д. Н., на длъжност „управител склад” е уволнена дисциплинарно на основание чл.190 ал.1 т.7 КТ във вр.с чл.188 т.3, т.7 и т.9 КТ, считано от 14.10.2009г, е незаконосъобразна. Изложени са съображения, че при налагане на дисциплинарното наказание работодателят не е спазил изискването на чл.194, ал.1 КТ.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК- разрешен от въззивния съд правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Противоречива съдебна практика е налице, когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК, в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/2009г.по тълк.дело № 1/2009г.на ОСГТК. Въпросът относно задължението на работодателя да спази сроковете по чл.194 КТ при налагане на дисциплинарното наказание е от значение за изхода на делото, но не е разрешен в обжалваното решение в противоречие с представените от жалбоподателя съдебни решения. Въззивният съд е приел, че датата, когато инвентаризационната комисия е изготвила и представила доклад № IND 000-136/ 18.06.2009 г. за резултатите от инвентаризацията, в който са описани откритите липси и намерените излишъци с точните им размери и са посочени материално отговорните лица, като е предложено да им бъде потърсена материална и административна отговорност, е началния момент, от които субекта на дисциплинарната власт е узнал за нарушението. Към този момент субектът на дисциплинарна власт е научил за всички съществени признаци на нарушението на трудовата дисциплина – нарушителят, деянието, времето и мястото на извършването му и съществените признаци от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение. Приел е, че в конкретния случай нарушението се състои в откриване на липси, причинени при отчетническа дейност и по отношение на него е достатъчно да се установи липсата, периода пред който е настъпила, и отчетниците които са отговаряли за стоково- материалните ценности през този период. За тези съществени признаци, индивидуализиращи финансовото нарушение се съдържат данни в доклада на инвентаризационната комисия от 18.06.2009 г. и от този момент е започнал да тече срокът по чл.194, ал.1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание. Тъй като, ищцата е била в болничен отпуск един месец и осемнадесет дни срокът по чл.194, ал.1 КТ е изтекъл на 7.10.2009 г. и правото да се наложи дисциплинарно наказание към датата на издаване на заповедта за уволнение – 14.10.2009 г. е било погасено.
Приетото от въззивния съд, че е нарушена разпоредбата на чл.194 ал.1 КТ не е в противоречие с приложените от жалбоподателя решения, които са съобразени с конкретната фактическа обстановка за всеки отделен случай. В решение № 1685 от 19.10.2005 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че моментът на узнаването е датата на която е проведена среща между ръководството на детската градина с родителите на децата, тъй като в този момент директора, като субект на дисциплинарната власт е узнал за извършените от учителката нарушения; в решение № 1046 от 16.07.2007 г и решение № 1829 от 6.02.2002 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че субекта на работодателската власт е узнал за нарушенията с получаването на докладна записка от друг служител, в която то е отразено. В решение № 459 от 14.06.2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. не е разрешаван поставения правен въпрос, поради което то е неотносимо към настоящия случай; в решение № 910 от 26.05.2000 г. на ВКС, ІІІ г.о. даденото разрешение е, че откриване на нарушението е налице, когато е установен субектът, времето и мястото на извършване на нарушението и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение. Приетото от въззивния съд съответства на даденото разрешение в цитираното решение; в решение № 93 по гр.д. № 2753/2001 г. на ВКС, ІІІ г.о. също е прието, че под “откриване на нарушението” следва да се разбира узнаването от субекта на дисциплинарната власт на установено в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина, т.е. когато е установен субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение. Приетото от въззивния съд не е в отклонение от приетото в цитираното решение на състав на ВКС.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК- решен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Правният въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. В случая по поставения от жалбоподателя въпрос по приложението на чл.194 КТ има трайно установена съдебна практика, която не се нуждае от промяна.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 29.11.2010г. по гр.д № 5531/2010г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: