5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 834
София, 26.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 198 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П…, чрез прокурор С. Ц. – прокурор в апелативната прокуратура в [населено място], против решение № 234 от 20 октомври 2016 г., постановено по гр.д. № 268 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2016 г., в частта му, с която е потвърдено решение № 170 от 14 април 2016 г., постановено по гр.д. № 979/2015 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което прокуратурата е осъдена по иск на Д. О. Л., с адрес в [населено място], с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ за сумата от 4000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди поради незаконно обвинение в извършване на престъпление на ищеца по пр.п. № 02158/2012 г. на специализираната прокуратура [населено място] и ДП № Д – 215/2012 г. на окръжната прокуратура в [населено място] (ДП № 1929/2012 г. на районната прокуратура в [населено място]) и вземане спрямо Л. на мярка за неотклонение задържане под стража за периода 11.09.2012 г. – 04.12.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 5 септември 2013 г. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение в обжалваната му част поради нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Оспорва се изводът на съда, че ищецът е претърпял неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от действията на прокуратурата, а присъденият размер на обезщетението се сочи за завишен и определен в нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и регламентирания принцип за справедливост. Поддържа се, че съдът не е изложил никакви мотиви относно наличието на причинно-следствена връзка между съответните обстоятелства и причинените вреди, както и не е посочил значението на всяко едно от тях по отношение на размера на обезщетението. Не е отчетено, че наложената на Л. мярка за неотклонение „задържане под стража“ е била изменена в „парична гаранция“ в размер на 10000 лева, която е била внесена на 4 декември 2012 г. и ищецът е бил освободен от ареста. Навеждат се още оплаквания, че доказаните вреди не са от такъв вид и с такъв интензитет, че да обосновават присъждането на обезщетение в приетия от съда размер и че не са оценени правилно и в достатъчна степен обстоятелствата, които са от значение за справедливостта на обезщетяването и съставляват основание за присъждане на по-ниско по размер обезщетение: общата продължителност на наказателното производство, което е протекло само в досъдебната му фаза и не е продължило в съдебната фаза, и разумната продължителност на производството. За неправилни се сочат констатациите на съда, че е налице причинно-следствена връзка между медийните публикации във вестниците и причинените на ищеца неимуществени вреди, а показанията на разпитаните свидетели са възприети безкритично. В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят въпроси, за които се претендира обуславящо значение за изхода на делото.
Ответникът Д. О. Л. с адрес в [населено място], представляван от адв. А. К., в отговор на касационната жалба оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване, а по същество счита жалбата за неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд съобразява следните обстоятелства: ищецът Л. е бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, т. 1 НК, което е било преквалифицирано и делото е изпратено на окръжна прокуратура в [населено място], където е образувано ДП № Д-215/2012 г. По това производство ищецът е бил привлечен като обвиняем с постановление от 13 септември 2013 г. за престъпление по чл. 213а, ал. 4, т. 2, предл. 2, вр. ал. 3, т. 4, пр. 1, вр. ал. 2, т. 4, вр. чл. 18, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 15 до 20 години или доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови и конфискация на част или цялото имущество на дееца. Впоследствие делото е било изпратено на специализираната прокуратура в [населено място], която с постановление от 21 ноември 2012 г. е привлякла Л. като обвиняем за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Във връзка с повдигнатото обвинение Л. е задържан под стража от 11 септември 2012 г. С определение от 30 ноември 2012 г. по н.ч.д. № 1759/2012 г. на специализирания наказателен съд мярката за неотклонение от „задържане под стража“ била изменена в „парична гаранция“ в размер на 10000 лева. Паричната гаранция била внесена на 4 декември 2012 г. и ищецът е бил освободен от ареста. С постановление от 9 юли 2013 г. на специализираната прокуратура досъдебното производство е частично прекратено поради недоказаност на обвинението, а с определение от 5 август 2013 г. на специализирания наказателен съд, влязло в сила по отношение на ищеца на 5 септември 2013 г., постановлението за прекратяване е изменено, като е прието, че досъдебното производство следва да се прекрати поради липса на извършено престъпление. Кредитирани са свидетелските показания, че по време на задържането му ищецът изпаднал в тежка нервна криза, наложило се да му бъдат давани транквиланти, бил нахапан от дървеници, отслабнал, бил с кръгове около очите и гледал неадекватно; ищецът бил допълнително травмиран, тъй като мислил за родителите си и за дванадесетгодишния си син, който разбрал от интернет за случилото се с баща му; ищецът станал затворен, нямал контакти и обществени прояви, посетил психиатър и приемал успокоителни лекарства, но не е бил на специализирано лечение, изглеждал зле, пушил цигари и ограничил социалните си контакти. Съобразени са и представените по делото тринадесет публикации, като само в част от тях са посочени имената на ищеца и тези публикации са от местния печат. Въз основа на горното е прието, че ищецът е претърпял неимуществени вреди като последица от незаконното обвинение и задържането му под стража. Тези вреди са свързани с негови негативни психични изживявания – стрес и страх от повдигнатото обвинение за тежко умишлено престъпление и воденото наказателно производство, притеснения, чувство на незаслужена несправедливост спрямо него; злепоставяне в обществото; притеснения за родителите и малолетното дете и как те понасят обвиняването му в извършване на престъпление и задържането; душевни мъки и страдания, както и негативни изживявания за времето, прекарано от ищеца в ареста в изпълнение на мярка за неотклонение „задържане под стража“. За да определи размера на справедливото обезщетение, съдът е обсъдил обстоятелствата, че воденото наказателно производство е протекло само в една от неговите фази – досъдебна, и е продължило от 11 септември 2012 г. до 5 септември 2013 г., т.е. единадесет месеца и 24 дни.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че съдът е разрешил материалноправния въпрос, свързан с понятието „справедливост“ при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Касаторът пояснява, че съдът следва да прецени всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното приложение на принципа на справедливостта, установен в чл. 52 ЗЗД, като сочи, че са нарушени т. ІІ на ППВС № 4/1968 г., т. 3 и т. 11 на ТР № 3/2004 г., ОСГК, т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 г., ОСГК. Противно на становището на касатора, въззивният съд е обсъдил всички относими факти (посочени в касационната жалба като несъобразени – общата продължителност на наказателното производство, изменението на мярката за неотклонение, публикациите в пресата, макар прокуратурата да няма отношение), а свидетелските показания съдържат възприети от свидетелите обективни факти. Ето защо не може да се приеме, че практиката на ВКС е нарушена.
Вторият въпрос е за съществуването на пряка причинно-следствена връзка между увреждането и претендираните вреди, и се твърди, че съдът е нарушил постановките на ППВС № 4/1968 г. В обжалваното решение въззивният съд достига до извода, че такава връзка е установена по делото. Дали изводът е правилен обаче, какъвто е в същината си поставеният въпрос, не може да бъде преценено в настоящото производство, тъй като неговата цел не е преценка на законосъобразността на въззивното решение (сравни разясненията, дадени в тази връзка в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС), нито пък в процедурата по чл. 288 ГПК могат да се обсъждат фактите по делото.
Накрая се поставя въпросът за задължението на съда да изложи мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между вредите и наказателното производство, като според касатора са нарушени т. 11 от ТР № 3/2004 г. и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г., и да определи кои конкретни по вид неимуществени вреди са доказани по делото. И по този въпрос не е налице основание за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд е приел за обосновано твърдението на ищеца, че вследствие на незаконното наказателно преследване са претърпени вреди, които са описани в проявлението им, поради което мотиви са изложени. Освен това не всички твърдения за претърпени вреди са възприети за установени, например не са счетени за основателни твърденията за нарушено здравословно състояние и за отрицателен ефект върху професионалната реализация на ищеца.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на сторените разноски от 500 лева по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, касационният съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 234 от 20 октомври 2016 г., постановено по гр.д. № 268 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2016 г., в обжалваната му част.
ОСЪЖДА П… да заплати на Д. О. Л., с адрес в [населено място], [улица], сумата от 500,00 (петстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: