О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 834
София 30.07.2010г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети май, две хиляди и десета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №142/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. Х., град П., подадена от пълномощника му адвокат А, срещу решение №439 от 14.03.2009 год. по гр. дело №3563/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно това дали в случая има грешка в кадастралната основа и превръщане на парцелните имотни граници по отменения план в имотни по новия дворищнорегулационен план. Счита, че са решени в противоречие с практиката на ВКС – ТР№3/1993 г. по тълк. дело №2/1993 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Т. Ц. Г. , град П., оспорва жалбата в писмено становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение №121 от 14.11.2008 г. по гр. д. №415/2008 г. на Пловдивския районен съд и е признато за установено по отношение на касатора, че към момента на заснемане на кадастралната основа на сега действащия регулационен план на град П. от 1989 г. Т. Ц. Х. е собственик на дворно място с площ 2.18 кв.м., находящо се в югоизточната част на имот №1175, за който е отреден УПИ II-1175 от кв.76, очертано на скица №4 към заключението на вещо лице В. Г. с цифри 3,5,6,4,3 и колорирано в жълто, което дворно място погрешно е било заснето в границите на собствения на А. В. Х. имот №1173, вместо в границите на имот №1175, собственост на Т. Ц. Г. Въззивният съд е приел, че искът е основателен, тъй като има грешка в кадастралната основа на сега действащия регулационен план на град П. от 1989 г., тъй като процесната площ от 2.18 кв.м. е заснета в имота на ответника, вместо като част от имота на ищеца, както е било по предходните регулационни планове от 1921 г. и 1956 г., без същата да е придадена към имота на ответника и да е владяна в продължение на десет години.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т. ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или е решаван противоречиво от съдилищата
. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение, но те са решени в съотвествие със сочената практика на ВКС – ТР№3/1993г., ОСГК. В случая въззивният съд е приел, че има грешка в действащия план, тъй като процесната площ от 2.18 кв.м. е заснета в имота на ответника без да е била придадена към него, нито да е била фактически заета и владяна от ответника в продължение на десет години.
При това положение следва да се приеме, че не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на решението. Съобразно изхода на производството по чл.388 ГПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 100 лв. разноски – заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №439 от 14.03.2009 год. по гр. дело №3563/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. В. Х., град П., да заплати на Т. Ц. Г. , град П., 100 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: