Определение №834 от по гр. дело №300/300 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№834
 
София, 30.07. 2010 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
 
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 28 юли две хиляди и десета година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Капка Юстиниянова
                           ЧЛЕНОВЕ:      Любка Богданова
Светла Димитрова
 
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 300/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Н. Л. против въззивното решение на Смолянски окръжен съд № 267 от 18.11.2009 год. по гр. д. № 460/2009 год., с което е потвърдено решение № 106 от 08.09.2009 год. по гр. д. № 138/2009 год. на Девински районен съд, с което исковете на жалбоподателя против „А” ООД гр. С. по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за отмяна на заповед № 75 от 30.04.2009 год., с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказания „уволнение”, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор-фадромист” и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 3300 лв. за периода 30.04.2009г. – 30.10.2009 год. със законна лихва от 30.04.2009 год. са отхвърлени.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателя поддържа, че въззивният съд с обжалваното решение се е произнесъл по материалноправния въпрос от значение за точното прилагане закона и развитие на правота – незаконосъобразна ли е заповед за уволнение, ако в същата не са посочени имената на лицата, които са я издали. В останалата част изложението съдържа обсъждане на спора по същество без да са изведени конкретни въпроси от значение за делото. Представени са съдебно решение по гр. д. № 1627/94г. на ВС по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ и съдебно решение по гр. д. № 4/2003 год. на ВКС, според което издаването на заповед за уволнение от некомпетентен орган води до незаконност на уволнението, а не до нищожност на заповедта.
Ответникът „А” ООД със седалище гр. С. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли исковете на посоченото основание, въззивният съд е приел, че заповедта, с която е наложено дисциплинарно уволнение на ищеца „за кражба от работодателя на 40 литра дизелово гориво на 26.03.2009 год.” е законна – същата е мотивирана, от лицето са дадени писмени обяснения, извършеното присвояване на дизелово гориво поверено му в качеството на шофьор на товарен автомобил „Ф”, индикирано от работодателя е доказано, наложеното наказание е съобразено с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и поведението на ищеца, а заповедта не е опорочена, поради това, че не са посочени имената на лицата, които са я подписали, тъй като ищецът не оспорва, че двата подписа са на управителите на дружеството К. Ш. и Н. И. , упълномощени чрез нотариална заверка на подписите им, заедно да представляват дружеството в рамките на оперативната дейност, включително да назначават и освобождават от работа служители на дружеството, което сочи, че заповедта е издадена от оправомощени лица и е законна от гледна точка на чл. 192, ал. 1 КТ.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 КТ материалноправен въпрос не дава основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради факта, признат и от жалбоподателя, че по същият има утвърдена съдебна практика, разпоредбата на чл. 192, ал. 1 КТ е ясна и не се налага да бъде тълкувана, а с обжалваното решение е приложена точно от съда. Работодателят на общо основание може да прехвърли дисциплинарната власт на ръководителя на обекта, както е постъпено в настоящия случай – двамата управители на дружеството – клон на чуждестранен търговец са упълномощили лицата подписали заповедта за уволнението, което е обусловило законността му, като извършено от оправомощени от работодателя лица.
С оглед изложеното, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ не е установено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
 
О П Р Е Д Е Л И
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 267 от 18.11.2009 год. по гр. д. № 460/2009 год. на Смолянски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ
 
ЧЛЕНОВЕ

Scroll to Top