2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 835
гр. София, 30.10.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2807 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 616 от 04.04.2018 г. по в. гр. д. № 574/2018 г. на Варненски окръжен съд е потвърдено решение № 4678 от 16.11.2017 г. по гр. д. № 10041/2017 г. на Варненски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, предявени от П. А. И. от [населено място] против ОУ „Х. Б.“, [населено място]. В решението е прието за установено, че ищцата е заемала длъжността „директор“ на ОУ „Х. Б.“, [населено място]. Трудовото правоотношение е било прекратено, считано от 23.06.2016 г., със заповед № РД-06-756 от 20.06.2016 г. на началника на РИО – Варна на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Дисциплинарното наказание е било наложено за нарушения на трудовата дисциплина, подробно описани в заповедта. Установено е, че на 23.12.2015 г. на ищцата е била връчена покана за предоставяне на обяснения до 17.00 часа на 28.12.2015 г. по повод допуснати множество дисциплинарни нарушения. Обстоятелствата, относно които били изискани обясненията, били изброени на тринадесет листа с препращания към големи по обем протоколи за констатирани нарушения. В указания срок обяснения не са били предоставени нито в устна, нито в писмена форма. Установено е още, че през периода от 28.12.2015 г. до 25.06.2016 г. ищцата е страдала от заболяване („неуточнени увреждания на междупрешленните дискове“), поради което ? е бил предписан домашно-амбулаторен режим на лечение; че през януари 2016 г. ищцата е уведомила работодателя за заеманата от нея длъжност „секретар“ в национална синдикална организация „Образование и наука“ към синдикат „С.“; че работодателят не изискал предварително съгласие за уволнение от синдикалния орган. При така установената фактическа обстановка е прието, че дисциплинарното наказание е наложено в нарушение на закона. Прието е, че работодателят не е допуснал нарушение на уволнителната процедура във връзка със задължението за изискване на обяснения през период, през който ищцата ползвала отпуск за времена неработоспособност поради общо заболяване – определеният режим на лечение не е представлявал пречка за личното ? явяване, за изпращането на пълномощник на посоченото от работодателя място или изпращането на обяснения в писмена форма. Уволнението е признато за незаконно поради допуснато нарушение на изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ – указаният срок е бил минимален и крайно недостатъчен с оглед обема на констативните протоколи, запознаването с които през периода на протичащите коледни празници не би позволило на ищцата да подготви обяснения, почиващи на качествено и задълбочено проучване. Установено е и нарушение на изискванията на чл. 333, ал. 3 КТ за предварително разрешение от централното ръководство на синдикалната организация, в която е членувала ищцата. По тези съображения искът за отмяна на дисциплинарното наказание е уважен като основателен, а с оглед обусловения му характер е уважен и обективно съединеният иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Касационна жалба против въззивното решение на Софийски градски съд е постъпила от ОУ „Х. Б.“. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1,т. 1 и т. 3 ГПК по обуславящите изхода на делото въпроси (след уточнението им в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): ползват ли се от предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 ГПК членове на ръководството на синдикална организация, когато не отговарят на условията за членство в тази организация съгласно нейния устав; могат ли да участват в синдикална организация на работници и служители заемащите длъжността „директор“ на учебно заведение и ползват ли се от предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ; спазено ли е изискването за даване на разумен срок за обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, когато работодателят е указал обяснения да бъдат предоставени в кратък срок, но дисциплинарното наказание е наложено по-късно; длъжен ли е служителят да даде обяснения по време, в което ползва отпуск за временна неработоспособност и може ли недаването на обяснения по това време да му бъде вменено във вина съгласно чл. 193, ал. 3 КТ, както и длъжен ли е работодателят да връчи на работника документи, с които той вече е запознат срещу положен подпис. Изложени са и доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. ДВ. – бр. 86/2017 г.). Ответникът по касационната жалба П. А. И. излага становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът длъжен ли е служителят да даде обяснения по време, в което ползва отпуск за временна неработоспособност и може ли недаването на обяснения по това време да му бъде вменено във вина съгласно чл. 193, ал. 3 КТ не е обуславящ изхода на делото. Съдът е приел за неоснователен въведеният от ищцата довод за незаконност на уволнението по причина, че обясненията са поискани по време на отпуск по болест. В съответствие с установената съдебна практика (решение № 106 от 25.04.2013 г. по гр. д. № 698/2012 г., на ВКС IV г. о.), въззивният съд е приел, че режимът на домашното лечение с оглед заболяването и, не е поставил ищцата в невъзможност да се яви да даде устни обяснения (включително чрез пълномощник) или да представи писмени обяснения, поради което работодателят не е допуснал соченото от ищцата нарушение на процедурните правила по чл. 193 КТ.
Неотносим към изхода на спора е и въпросът длъжен ли е работодателят да връчи на работника документи, с които той вече е запознат срещу положен подпис. Въззивният съд не се е произнесъл по въпроса дали ищцата е била запозната с посочените в заповедта за уволнение констативни протоколи на експерти на РИО, нито е формирал изводите си за незаконност на обвинението поради неизпълнение на изискванията на чл. 195, ал.1 КТ.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване по въпроса спазено ли е изискването за даване на разумен срок за обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, когато работодателят е указал обяснения да бъдат предоставени в кратък срок, но дисциплинарното наказание е наложено с месеци по-късно. След изтичане на срока за даване на обяснения работникът спира да ги дължи, а работодателят може да наложи дисциплинарното наказание във всеки един последващ момент. Затова преценката на съда е дали даденият на работника срок е бил разумен – дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението. Съобразявайки установената съдебна практика, съгласно която искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение не е формален акт, а е въведено с оглед осигуряване възможност на защита на работника и същевременно – с оглед възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение, въззивният съд е преценил, че определеният от работодателя петдневен срок за даване на обяснения по време на коледните празници е абсолютно недостатъчен при констатация за многобройни нарушения, голямата част от които касаещи продължителни периоди от време и налагащи сериозни справки и проверки в голяма по обем документация. Съобразил е, че неизпълнението на задължението да са поискат обяснения, за което да се предостави разумен срок, води до отмяна на уволнението при условията на чл. 193, ал. 2 КТ, без да се разглежда трудовият спор по същество, тъй като се презумира се, че наказанието е наложено без да са преценени всички обстоятелства във връзка с дисциплинарното нарушение и без възможност за защита на работника.
Предвид изложеното, не дават основание за допускане на касационно обжалване и повдигнатите въпроси по приложението на чл. 333, ал.3 КТ. Разрешението им не обуславя изхода на делото, предвид формираните от въззивния съд изводи за незаконност на уволнението поради нарушение на изискването за налагане на дисциплинарното наказание след приемане на обясненията на работника. При констатация, че уволнението е извършено в нарушение на чл. 193, ал.1 КТ, поради което следва да бъде отменено без трудовия спор да се разглежда по същество, въпросите нарушена ли е и предварителната закрила по чл. 333, ал.3 КТ се явяват без правно значение за изхода на делото.
Неоснователни са доводите за наличие на очевидна неправилност на обжалвания акт, доколкото той е постановен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 193, ал. 2 КТ.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 850 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна защита от 22.05.2018 г. с адвокат К. Д. Г..
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 616 от 04.04.2018 г. по в. гр. д. № 574/2018 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА ОУ „Х. Б.“, [населено място], В. област да заплати на П. А. И. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 850 (осемстотин и петдесет) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: