О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 835
София 30.07.2010г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юни, две хиляди и десета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №358/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. К. /Бекриева/, град П., приподписана от пълномощника и адвокат Г, срещу решение №1540 от 29.09.2009 г. по гр. дело №1462/2009 г. на Пловдивския окръжен съд.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправен и материалноправен въпрос относно възможността на въззивния съд да приложи разпоредбата на чл.272 ГПК като препрати към мотивите на първоинстанционния съд без да излага собствени такива, както и за необходимостта да се изследва въпросът за предназначението на придобития по време на брака автомобил и наличието на принос на другия съпруг в придобиването. Счита, че първият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а вторият е решаван противоречиво от съдилищата. Представени са две решения на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Д. П. Б., град К., Пловдивска област, оспорва жалбата.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №528 от 27.02.2009 г. по гр. д. №1913/2008 г. на Пловдивския районен съд, с което е допусната делба между Д. П. Б. и П. И. Б. на лек автомобил „А”, модел А2, рег. №РВ 0660 ХВ, рама WAUZZZ8ZZ1N053563, двигател AUA237923, черен цвят, при квоти за съделителите по ? идеална част. Въззивният съд като е препратил към мотивите на първоинстанционния съд е приел, че не е оборена презумпцията по чл.19, ал.1 СК/отм./ за съвместен принос при възмездното придобиване на процесния автомобил по време на брака на двамата съделители – бивши съпрузи.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С. разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение. Първият от тях обаче не от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не се налага такова тълкуване, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането. Нормата на чл.272 ГПК е ясна и е налице установена съдебна практика, която е съобразена от въззивиния съд. Според нея въззивният съд е длъжен да провери по същество, правилно ли е решението на първоинстанционния съд. Някои от действията на съда се проверяват служебно /спазването на императивни разпоредби на материалния закон), а други – само ако са посочени във въззивната жалба /процесуалната законосъобразност на посочените процесуални действия и обосноваността на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд/. Ако във въззивната жалба са изложени оплаквания срещу правилността на обжалваното решение, въззивният съд трябва да им отговори в мотивите на въззивното решение, но съобразно разпоредбата на чл.272 ГПК не е длъжен да възпроизвежда мотивите на първоинстанционния съд, достатъчно е да препрати към тази част от тях, която споделя напълно.
От представените съдебни решения не може да бъде направен извод, че не е налице и второто основание за допускане касационно обжалване – чл.280,ал.1,т.2 ГПК. В съответствие с представените от касатора решения въззивният съд е разпределил доказателствената тежест като е приел, че няма трансформация по смисъла на разпоредбата на чл.21 СК/отм./. Според постоянната съдебна практика страната, която твърди, че е индивидуален собственик на придобития по време на брака лек автомобил поради трансформация на нейни лични парични средства, трябва да докаже факта на влагане на суми към момента на юридическото придобиване на правото на собственост. Въпрос на изпълнение на доказателствената тежест в процеса е дали страната е установила положителните факти, на които се е позовала – че паричната сума за придобиване на лекия автомобил има извън семеен произход.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 800 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1540 от 29.09.2009 г. по гр. дело №1462/2009 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА П. И. К./Бекриева/, град П., да заплати на Д. П. Б., град К., Пловдивска област, 800 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.