О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 835
София 15.07. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 473/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „И”А. , град В. Т. , приподписана от пълномощника му адвокат С, срещу въззивно решение №465 от 23.12.2009 г. по гр. дело №1237/2009 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решение №721 от 28.10.2009 г. по гр.дело №1930/2009 г. на Великотърновския районен съд и е уважен искът на П. А. Ф. срещу касатора за присъждане на сумите 1 248.75 лв. – възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.06.2006 г. – 12.05.2009 г. и 267.96 лв. – лихва за забава. Въззивният съд е приел, че от показанията на свидетелите по делото е установено полагането от ищеца на извънреден труд за процесния период.
Ответникът по касационната жалба П. А. Ф., град В. Т. , оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни въпроси. Те са за това дали той е призоваван редовно при положение, че всички съобщения по делото са адресирани до „И” А. , а не до „И”А. , както е наименованието според търговския регистър и дали е допустимо със свидетелски показания да се установява полагането на извънреден труд с оглед ограниченията по чл.164, ал.1 ГПК. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №465 от 23.12.2009 г. по гр. дело №1237/2009 г. на Великотърновския окръжен съд. Въпросът за това дали касаторът е призоваван редовно при положение, че всички съобщения по делото са адресирани до „И” А. , а не до „И”А. , както е наименованието според търговския регистър, не е обусловил изхода на делото. Това е така, защото съобщенията по делото са били получавани в канцеларията на търговското дружество – касатор и той е участвал чрез свой представител в делото. Повдигнатият от касатора въпрос за това дали е допустимо със свидетелски показания да се установява полагането на извънреден труд с оглед ограниченията по чл.164, ал.1 ГПК, е правнорелевантен, тъй като обуславя крайното решение. Той обаче не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По него има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея е допустимо доказването на положен извънреден труд със свидетелски показания, тъй като това не попада в ограниченията по чл.164, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №465 от 23.12.2009 г. по гр. дело №1237/2009 г. на Великотърновския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.