2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 836
С., 15,12,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 655 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 2028от 20.ІХ.2012 г.. на [фирма]-С., подадена против определение № 318 на Софийския ОС, ГК, 3-и с-в, от з.з. на 3.ІХ.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 717/2012 г., с което – след отмяна на първоинстанционното разпореждане на РС-Етрополе за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417, т. 2 ГПК по гр. д. № 40/2012 г. /за главница на вземането в размер на 13 701 лв./, е било отхвърлено заявлението на кредитната институция срещу четиримата нейни длъжници: кредитополучателя [фирма] и поръчителите му В. М. Х., В. С. В. и Г. К. П. – всички от [населено място], Софийска област, като в резултат подадените от последните трима частни жалби срещу определението на първостепенния съд от 8.VІІІ.2012 г., отхвърлящо искането им за спиране на пр-вото по изп. дело № 20108380404998 по описа на ЧСИ М. Б., са били оставени без разглеждане.
Оплакванията на банката частен касатор са за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение на Софийския ОС, поради което се претендира касирането му и „потвърждаване на издаденото разпореждане за издаване н заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417, т. 2 ГПК, постановено от РС-Етрополе по гр. дело № 40/2012 г.” Инвокирани са доводи, че представеното със заявлението по чл. 417 ГПК извлечение от счетоводните книги било по естеството си обобщен резултат „от синтетичен счетоводен регистър за пределен отчетен период по посочената счетоводна с/ка и отразява вземането на заявителя, респ. задължението на длъжника”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, представляващо допълнение към жалбата, частният касатор [фирма] обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, като изтъква, че правният въпрос за съдържанието на понятието „извлечение от счетоводни книги” по чл. 417, т. 2 ГПК бил решаван противоречиво от съдилищата, т.е. конкретният довод е за наличие на друга предпоставка за допустимост на касационния контрол: тази по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците по касация Г. К. П., В. С. В. и В. М. Х. – тримата от [населено място], Софийска област и поръчители по процесния договор за кредит, писмено са възразили чрез своя общ процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, наведени в частната жалба на кредитната институция. Инвокиранн са доводи, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК кредитополучателят И. И. бил вече заличен от търговския регистър като едноличен търговец, а също и че в представеното по делото извлечение от счетоводните книги на банката липсвало посочване усвоил ли е той отпуснатият му кредит и данни относно периода от време и размера на договорната лихва по него, като по делото не бил приложен от банката заявител обезпечаващият кредита договор за поръчителство.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-но пред Софийския ОС, частната касационна жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Със свое определение № 118/24.ІІ.2009 г., постановено по ч. т. дело № 25/2009 г., състав от Второ отделение на ТК на ВКС се е произнесъл по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК по въпроса „за документа, представляващ несъдебно изпълнително основание по чл. 417, т. 2 ГПК и реквизитите му” и този съдебен акт има характера на задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Такива по естеството си са и следните определения на ВКС, ТК, Второ отделение: Опр. № 693/16.ХІ.2009 г. по ч. т. д. № 731/09 г.; Опр. № 697/19.ХІ.2009 г. по ч.т.д. № 618/09 г. и Опр. № 533/8.VІІ.2011 г. по ч. т. д. № 307/2011 г.
В процесния случай произнасянето на Софийския ОС с атакуваното от [фирма] въззивно определение не е в противоречие, а, напротив – в стриктно съответствие с посочената задължителна практика на ВКС, вкл. и с другите пет негови определения, цитирани в мотивите към неговия съдебен акт. Следователно, като е приел, че заявлението на кредитната институция с вх. № 238/14.ІІ.2012 г. се основа върху извлечение от сметка на длъжника И. И. И. от [населено място], действащ като едноличен търговец с фирма „И. И.-Сирмата”, но без в него да се удостоверява „размера на действително усвоения кредит”, нито конкретните причини поради които той е бил обявен за предсрочно изискуем, а и може да се констатира, че изготвянето на този документ е извършено от никому неизвестно лице /”по пълномощие”/, Софийският ОС не се е произнесъл по релевирания правен въпрос в противоречие с така установената задължителна практика на ВКС. Последната изключва априори приложимостта на останалите две предпоставки за допустимост на касационния контрол , визирани в текста на чл. 280, ал. 1 ГПК, на които се е позовал в изложението си частния касатор.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 318 на Софийския окръжен съд, ГК, 3-и с-в, от з.з. на 3.ІХ.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 717/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 655 по описа за 2012 г.
Определение на ВКС, Търговска колегия, І-во отделение по ч. търг. дело № 385 по описа за 2009 г.