4
определение по гр.д.№ 1199 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 836
гр.София,15.09. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1199 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. Т. А., Д. А. С., И. А. П., Д. С. А., Ф. Х. Т., И. Х. Г. и К. Х. Д. срещу решение № 920 от 30.06.2010 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 859 от 2010 г., с което частично е отменено решение № 1044 от 10.04.2007 г. по гр.д.№ 5908 от 2005 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от касаторките срещу С. Ж. Д. отрицателен установителен иск, че той не е собственик на 600/724 кв.м. ид.ч. от имот № 177 по кадастралния план на м.”М. рид”, Д. чешма, [населено място], обозначен със син цвят и червен контур на скицата на вещото лице, находяща се на лист 80 от делото на РС-Варна и представляваща неразделна част от решението.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие между обжалваното решение и посочена от касаторите съдебна практика по въпроса: какво се разбира под „сграда” по смисъла на пар.1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ и затова приложими ли са изискванията на чл.177, ал.3 от Наредба № 5 от 1977 г. към построените от ползувателите постройки в раздадените им за ползване места. Освен това се твърди, че произнасянето на ВКС по този въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 17.09.2010 г. ответникът по жалбата С. Ж. Д. оспорва същата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че по делото са установени предвидените в пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ предпоставки за придобиване на правото на собственост върху процесния имот от ответника- същият е придобил валидно право на ползване върху процесния имот, преди влизане в сила на ЗСПЗЗ е построил в този имот сграда по смисъла на чл.177 от Наредба № 5 от 1977 г. и е заплатил стойността на имота в сроковете и по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.65 от ППЗСПЗЗ.
Действително, по посочения от касаторите правен въпрос /дали изградените в имоти на бивши ползуватели сгради следва да отговарят на изикванията на действащите наредби за строителни правила и норми за временни и сезонни постройки, за да се приеме, че те са сгради по смисъла на пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и пар.1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ/ e съществувала противоречива практика на съдилищата. С Тълкувателно решение № 2 от 13.09.2011 г. по т.гр.д. № 2 от 2011 г. на ОСГК на ВКС тази противоречива практика вече е уеднаквена, като е прието, че е достатъчно изградената сграда да отговаря на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на пар.1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ и да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо тази сграда да отговаря на действащите съм момента на построяването й строителни правила и норми. Поради това не е необходимо ново произнасяне на настоящия състав на ВКС по този въпрос.
Приетото в обжалваното решение напълно съответства на горепосоченото Тълкувателно решение: От събраните по делото доказателства /позволителен билет от 19.03.1982 г. за сезонна дървена постройка с площ от 20 кв.м., оценителен протокол от 14.03.1994 г., заключение на съдебно-техническа експертиза и свидетелски показания на свидетелите В., Т., Б. и К./ е било безспорно установено, че към 01.03.1991 г. в процесния имот е била построена сграда по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и пар.1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ- дървена постройка, монтирана към бетонова основа, която е била електрифицирана и с достъп до вода и че в имота е имало изградена и тоалетна, поради което правилно е счетено, че тази сграда е годна за временно или сезонно използване по смисъла на пар.1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ, независимо от това дали отговаря на изискванията на чл.177 от Наредба № 5 от 1977 г. за сезонна постройка.
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
Ответникът не е представил доказателства за направени от него разноски по настоящото дело на ВКС, поради което такива разноски не следва да му бъдат присъждани.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на Ж. Т. А., Д. А. С., И. А. П., Д. С. А., Ф. Х. Т., И. Х. Г. и К. Х. Д. срещу решение № 920 от 30.06.2010 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 859 от 2010 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.