Р Е Ш Е Н И Е
№ 836
София, 18.11. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 4 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 4221/08 година по описа на пето гражданско отоделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Върховният касационен съд, 4-то гр.отд. с определение № 411 от 23.04.2009г по настоящето гр.дело № 4221/08г по описа на пето гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд от 09.07.2008г по гр.д. № 10/2008г с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд от 12.11.2007г по гр.д. № 4519/2006 г. С това решение съдът отхвърлил искът,предявен от В. К. Д. срещу А. А. Д. за признаване за установено,че тя притежавала 3 / 4 ид.части от правото на собственост върху апартамент,придобит по време на брака,-ап. № 11 в бл.258 вх. А ет.4 ж.к. Дружба-2 гр. С..
В касационната жалба се поддържа,че решението на Софийския градски съд е неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл.293 ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд съгласно чл.290 ал.2 ГПК след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение,прие следното:
По делото е било изяснено,че страните са били съпрузи за времето от 07.08.1982г до 24.11.2005г,когато бракът им е прекратен с влязло в сила решение по гр.д. № 983/2005г на Софийския районен съд. От него се установява,че страните по споразумение са уредили отношенията си съгласно чл.99 ал.3 СК за упражняване на родителските права върху непълнолетното дете Б,за режима на лични контакти на бащата с детето и за заплащане неговата издръжка, за ползването на семейното жилище,за носенето на предбрачното фамилно име на жената след развода и пр.
От представения по делото нот.акт № 50 том 2 дело № 600/77г на Великотърновския районен съд се установява,че на 1.06.1977г В. К. Кръстева-тогава неомъжена, получила дарение от дядо си В. Д. Г. „….недвижим имот,намиращ се в гр. В., а именно: от дворното място,цялото от 229 кв.м.,от застроената в това дворно място жилищна сграда,за който имот е отреден парцел **** от кв.59 по плана на гр. В. таванския етаж от жилищната сграда заедно със съответната част от общите части на сградата съгласно чл.38 от Закона за собствеността..”
Този недвижим имот В. К. Д. вече омъжена за А. Д. , продала на 30.04.1999г с нот.акт № 232 том 2 рег. № 1* дело № 306 от 1999г на Х. В. Ковачев за сумата 9 907 800 лева –неденоминирани-които получила в брой. Веднага на същата дата- 30.04.1999г – сума от 11 000 щатски долари е била внесена на името на В. К. ,общо с други суми набрани по влога 13 293 долари според вещото лице В. Х. проверило в Софийския градски клон на БПБ партидата на ищцата..
Съпрузите закупила жилище-апартамент № 11,находящ се в бл.258 вх. А ет.4 Ж. К.”Дружба-2 гр. С.,на 15.12.1999г за сумата 24 523 лева. На същата дата от влога на ищцата е изтеглена сумата 9 000 долари, а в деня предхождащ продажбата- 2 000 щатски долари-т.е. всичко 11 000 долари.
Изтеглените суми според свидетелката Т били вложени в покупката на жилище. В този смисъл са били и свидетелските показания на Х. Ковачев-купувач на недвижимия имот в гр. В.,който е заявил че дал 1 000 долари капаро и още 11 000 долари за закупуването на таванския етаж от сградата в гр. В. и че при получаването на парите, освен продавачката-съпругата В. К. е присъствал и съпруга й А. Д. И свидетелските показания на майката на ищцата Д. И двамата свидетели са твърдяли,че жилището в ЖК „Дружба-2” гр. С. било закупено за 16 000 долари и че от тях 12 000 долари са били парите получени от продажбата на жилището, лична собственост на съпругата,находящо се в гр. В..
Изяснено е че вписаната в нот.акт за покупката на апартамента цена от 24 523 лева се равнявала на 12 564.75 щатски долари-т.е. горе –долу толкова колкото са били личните средства на бившата съпруга.
Софийският градски съд приел,че искът,предявен на правно основание чл.21 ал.2 СК като недоказан е следвало да се отхвърли. Приел че не била оборена презумпцията на чл.19 ал.3 СК и че при това положение бившите съпрузи имали равни права на собственост.
Така постановеното решение е необосновано и е постановено при допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон. Решаващият съд не е взел предвид всички събрани по делото доказателства-нотариалните актове за продажба на жилище в гр. В. и за покупка на жилище в гр. С.,както и свидетелските показания на купувача на жилището в гр. В. и на майката на ищцата Д който най-близко е стоял до нея -и безпристрастните показания на Т. Г. По този начин искът за преобразуване на лично имущество по чл.21 ал.2 СК не е бил доказан само със свидетелските показания на един свидетел-майката или съседката на ищцата,но е бил подкрепен и от писмени доказателства и това са нотариалните актове за продажба и покупка на жилища, банковите бордера, заключението на вещото лице,направило справка в личната партида на В. К. в клона на БПБ. Искът е бил основателен и доказан до размер на 3 / 4 ид.ч.,тъй като, както се посочи ищцата е получила от продажба на свой недвижим имот,придобит преди брака, 12 000 долари,а апартаментът в София е бил закупен за 16 000 долари по нейни твърдения. Посочената в нот.акт № 115/15.12.1999г сума от 24 523 лева се приближава по стойност на изтеглените и вложени в покупката 12 000 долари-равно на 12 564.75 щатски долари. Ищцата не иска пълно преобразуване на това имущество,а претендира само 3 / 4 от него-т.е. 12 000/16 000= 3 / 4. В такъв размер следва да се уважи иска след отмяна решението на Софийския градски съд.
Неговото решение е неправилно. З
За да има пълно доказване постигнато чрез косвено доказване на получени при продажба и дадени при покупка на недвижими имоти,средства, не е необходимо цената на имотите задължително да се привежда по банков път. Въпрос на договаряне е как да се заплати-дали в брой или по банков път. И при безспорно установената валидност и на двете сделки,допустимо е при наличието на вложени на влог суми в чужда валута,получени от продавача след продажбата,да се приеме,че плащането на цената при втората сделка-покупката от купувача-да е станало също в чужда валута,а не както е посоченото в нотариалните актове плащане в български лева.
Посоченото решение № 1* от 16.05.1996г по гр.д. № 2229/95г на ВКС 4 Г. О., Р № 865 от 30.12.2005г по гр.д. № 628/2005г на ВКС ,5 Г. О. макар че се отнасят до други конкретни случаи,провеждат общото правило,че за да се уважи иск за трансформация на лично имущество-т.е. да се установят какви лични средства са били вложени в придобиване собствеността върху конкретен имот- е необходимо пълно доказване от страна на бившия съпруг претендиращ за вложени лични средства. И както се посочи,до пълно доказване може да се постигне не само чрез пряко доказване и чрез косвено доказване ,какъвто е настоящия случай.
Върховният касационен съд счита,че решението на Софийския градски съд следва да се отмени на основание чл.293 ал.2 ГПК и решавайки спора по същество-да уважи иска такак,както е бил предявен.
Водим от горните съображения,Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Софийския градски съд от 09.07.2008г по гр.д. № 10/2008г вместо което постановява:
ПРИЕМА за установено по отношение на А. А. Д. ,че В. К. Д. е индивидуален собственик на 3 /4 ид.части от жилище находящо се в Ж,К. „Дружба-2 „ гр. С. апартамент № 11 в бл. № 258 вх.”А”, ет.4, , на 3 / 4 ид.части от избено помещение № 11, както и на толкова идеални части -3 /4 ид.части от 4.447% от общите части на сградата и от общите части от правото на строеж.
ОСЪЖДА А. А. Д. да заплати на В. К. Д. направените по делото разноски за всички инстанции до сега в размер на 1 250 /хиляда двеста и петдесет / лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: