4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 836
гр.София,
18.11.2019г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 3106 описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу Решение № 138 от 07.05.2019 г. по в.гр. д. № 218/2019 г. на ОС Враца, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл. 225, ал.1, чл.221, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят – И. К. Й., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът „СЕ БОРДНЕТЦЕ – БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, като е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се
допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, е потвърдил изцяло решение на РС – Мездра от 04.02.2019 г., по гр. д. № 657/2019 г., с което са отхвърлени предявените от И. Й. искове, против „СЕ БОРДНЕТЦЕ – БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕООД за признаване уволнението на ищеца за незаконно и отмяна на Заповед № 329/13.04.2018 г., с която на основание чл. 190 ал. 1 т. 3 и т. 7 трудовото му правоотношение е прекратено, за възстановяването му на работата заеманата до уволнението – „Машинен оператор/тест маса КСК, коригиращи операции“ в ответното дружество, и за заплащане на обезщетение за времето през което е останал без работа, както и за заплащане на сумата от 850 лв. удържана на ищеца на основание чл. 221 ал. 2 КТ.
Установено е по делото, че ищецът – жалбоподател по касационната жалба , е имал сключен трудов договор за неопределен срок с дружеството ответник като е заемал длъжност „Машинен оператор/тест маса КСК, коригиращи операции“ в отдел „Производство“ с място на работа [населено място], както и че със Заповед № 329 от 13.04.2018 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 188, т.3 вр. чл. 190, ал.1, т.2 и т.7 КТ, като в същата е отразено, че на 07.03.2018 г. ищеца се е явил на работа в нетрезво състояние, което е довело до неговата неработоспособност и е бил отстранен от работа за деня. От приетия по делото, констативен протокол № 1191/12.03.2018 г., е установено, че на ищеца е направен опит за проверка на алкохол с дрегер „Alcotest 6820“, който тест не е бил извършен след отказ от страна на ищеца, /в протокола е записано волеизявлението ищеца, че страда от болки в гърлото, което го възпрепятствало да извърши теста/. Обстоятелството за явяването на ищеца в нетрезво състояние на работа/непригодно за изпълнението на трудовото му задължение/, се установява и от разпитаните по делото свидетели пред първостепенния съд, чиито показания са възприети и от решаващия съд като последователни и житейски логични и безпротиворечиви.
Констатирано е, че в заповедта за уволнение е посочено и друго нарушение, при проверка на 16.03.2018 г. е установено, че ищеца не е уплътнил работното си време и е напуснал работното си място преди приключване на работната смяна, установи са и други нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца/закъснение на 08.01.2018 г. и неуплътняване на работното време на 30.01.2018г./, за които нарушения му е наложена дисциплинарно наказание „забележка“ като последното не е заличено по чл.197 КТ.
С оглед на така установените факти по делото съдът е приел, че наказанието е наложено в преклузивните срокове регламентирани в чл.194, ал.1 КТ, при налагането на дисциплинарното наказание, работодателят е взел предвид тежестта на нарушението обстоятелствата при които е извършено, както и безкритичното поведение на служителя при нарушенията на трудовата дисциплина, поради което въззивния съд е приел, че наложеното наказание кореспондира на тежестта на нарушенията, с което са изпълнени изискванията на 189, ал.1 КТ, доколкото ишецът е заемал длъжността „машинен оператор/тест маса КСК, коригиращи операции“ и ненадлежното изпълненние на трудовото задължение би довело до значителни имуществени вреди за работодателя.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят поддържа, че в решението е даден отговор на процесуален и материалноправни въпроси от значение за спора, а именно за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, какви принципи от регламентираните такива в ГПК следва да служат за съда при формулиране на вътрешното му убеждение и налице ли е злоупотреба с право от страна на работодателя, когато е установил наличието на употребата на алкохол по време на работа само с докладни и свидетели по делото.Поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Не се цитират и не се представят решения на съдилищата по поставените въпроси.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси относно правомощията на второинстанционният съд с оглед задълженията си по чл. 12 ГПК, чл. 272 ГПК и и чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235 ГПК. В съответствие с практиката на ВКС, обективирана в т. 19 на TP № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 г., по гр. д. № 1413/2009 г. на IV-то г. о., от 24.03.2010 г., по гр. д. № 47/2009 г., от 12.10.2010 г., по гр. д. № 1246/2009 г. на IV-то г. о. и от 08.11.2011 г., по т. д. № 823/2010 г. на II т. о. и др., съдът в мотивите си е обсъдил всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и е приел, че уволнението е законосъобразно. По третия въпрос налице ли е злоупотреба с право от страна на работодателя, когато е установил наличието на употребата на алкохол по време на работата само с докладни на свидетели по делото, решаващия съд е съобразил своето решение с практиката на ВКС по посочения въпрос обективирана в решение № 551/15.07.2010 г. по гр.д. № 64/2009 г. на IV – г.о., според което употребата на алкохол и степента на повлияване могат да се доказват в гражданския процес, в това число и чрез свидетелски показания. Доколкото решаващия съд е приел, че с поведението си ищеца е създал пречки за установяването на това обстоятелството дали е употребил алкохол и дали това е довело до състояние на неработоспособност, е направено не само чрез свидетелските показания, а това обстоятелството е установено и чрез други доказателства, като е съобразено, че в случая трудовото правоотношение не е прекратено само и единствено на визираното от касатора основание/употреба на алкохол и явяване на работа в нетрезво състояние от работника в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения/, а е наложено поради системни нарушения на трудовата дисциплина/неуплътняване на работно време и закъснение за работа/.
На основание чл. 78, ал. 3 жалбоподателят следва да заплати на ответника направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1435 лева-заплатено адвокатско възнаграждение.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 138 от 07.05.2019 г. по в.гр. д. № 218/2019 г. на Окръжен съд – Враца.
ОСЪЖДА И. К. Й. да заплати на „СЕ БОРДНЕТЦЕ – БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата 1435 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: