1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 836
гр.София, 21.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев т.д.№ 60119/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. А. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 25 от 18.03.2016 г. по в.т.д.№ 17/ 2016 г. С него е потвърдено решение на Ямболски окръжен съд по т.д.№ 121/ 2013 г. и по този начин са уважени предявените от [фирма] против жалбоподателката искове, квалифицирани по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ГПК вр.чл.286 ал.1 ТЗ вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че М. Г. А. дължи на [фирма] 28 599,03 лв, от които 25 100 лв главница със законната лихва от 01.10.2010 г., 622,77 лв просрочена редовна лихва за период 05.04. – 07.06.2010 г. и 2 896,26 лв просрочена наказателна лихва, за които е издадена заповед да изпълнение № 2181/ 15.10.2010 г. по ч.гр.д.№ 2767/ 2010 г. на Ямболски районен съд.
В изложението на жалбоподателката по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са повдигнати (уточнени съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС) материалноправните въпроси възможно ли е настъпване на предсрочна изискуемост на вземания по договор за банков кредит по отношение на съдлъжник на кредитополучателя, ако са налице форсмажорни обстоятелства и следва ли кредиторът да уведоми съдлъжника за това; явява ли се фактът на смъртта на кредитополучателя обективна пречка за изпълнение на договор за банков кредит; кредиторът по договор за банков кредит длъжен ли е да издири наследниците на починалия кредитополучател и да потърси от тях изпълнение на задълженията по договора, преди да насочи претенциите си към негов съдлъжник. Счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата с доводи, че поставените въпроси нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и не се разрешават противоречиво от съдилищата.
Жалбата е допустима, но не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
За да уважи предявените срещу М. А. установителни искове, въззивният съд е направил собствени фактически констатации след обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Приел е за установено, че на 10.11.2009 г. между [фирма], от една страна, а от друга – В. А., като кредитополучател и М. А., като солидарен длъжник, бил сключен договор за банков кредит. Банката предоставила кредит от 25 100 лв, а длъжниците се задължили да го погасяват на равни месечни вноски, а при забава на плащането, продължила повече от 90 дни, вземанията по договора да станат предсрочно изискуеми. Договорът бил сключен при Общи условия, според които писмените уведомления по него се отправят на посочените от страните адреси и се считат получени, ако достигнат до тези адреси. Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, на 04.08.2010 г. банката изпратила писма до длъжниците, с което ги уведомила, че кредитът е предсрочно изискуем. Писмата са достигнали до адресите на длъжниците, които не са ги потърсили. Кредиторът се снабдил със заповед за изпълнение за вземанията си по договора, срещу която М. А. подала възражение и поради това за установяването на тези вземания са предявени исковете, по които е образувано настоящето производство. От правна страна съдът приел, че тези искове са основателни, тъй като вземанията по договора са изискуеми, а размерът на задълженията е установен с неоспорено заключение на счетоводна експертиза. Отхвърлил възраженията на ответницата, че банката следва да търси изпълнение най-напред от кредитополучателя (а ако е починал – от неговите наследници), преди да се обърне към нея, като посочил, че нейната отговорност е на собствено основание не е обусловена от отговорността на друг солидарен длъжник.
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, материалноправният въпрос възможно ли е настъпване на предсрочна изискуемост на вземания по договор за банков кредит по отношение на съдлъжник на кредитополучателя, ако са налице форсмажорни обстоятелства и следва ли кредиторът да уведоми съдлъжника за това, не е обуславящ. Съдът по същество не е бил сезиран с твърдения за наличие на форсмажорни обстоятелства и не се е произнесъл по въпроса за значението на такива по отношение на предсрочната изискуемост на задълженията по договор за банков кредит. Смъртта на кредитополучателя не е такова обстоятелство и няма отношение към въпроса за предсрочната изискуемост. Също така съдът не е посочил в решението си, че кредиторът не е длъжен да уведоми длъжниците по договор за банков кредит за настъпилата предсрочна изискуемост. Обратно, той е посочил, че такова задължение съществува, но то е изпълнено, тъй като длъжниците са уведомени писмено по предвидения в Общите условия към договора ред. Фактическите констатации на съда по същество не се контролират в производството по чл.288 ГПК – проверяват се само правните му разрешения, при установените от него факти. Щом съдът е установил от фактическа страна обявяването на предсрочната изискуемост на ответницата, въпросът бил ли е длъжен кредиторът да стори това няма отношение към решението по същество.
Материалноправните въпроси явява ли се фактът на смъртта на кредитополучателя обективна пречка за изпълнение на задължения, поети с договор за банков кредит и длъжен ли е кредиторът по такъв договор да потърси изпълнение от наследниците на починалия кредитополучател, преди да насочи претенциите си към негов съдлъжник, са обуславящи, но нямат претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Според цитираното Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, такова значение биха имали въпроси, по които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и при необходимост от създаване, осъвременяване или промяна на практика в случаи, когато законът е непълен, неясен или неточен. Тези предпоставки не са налице, тъй като по поставените въпроси практиката е установена и въззивното решение е съобразено с нея. Смъртта като юридическо събитие няма отношение към съществуването на договорното правоотношение и изискуемостта на задълженията по него. В случаите на солидарно поети задължения, смъртта на единия солидарен длъжник няма отношение към задълженията на друг от солидарните длъжници и тяхната изискуемост, защото кредиторът още към момента на възникване на задълженията има право да търси изпълнението им изцяло от всеки от солидарните длъжници.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 25 от 18.03.2016 г. по в.т.д.№ 17/ 2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: