3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 836
С., 26.11.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д.N 4191 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Б. С. Д. срещу Определение № 584 от 13.09.2013г. по въззивно ч.т.д.№ 577/2013г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено определение № 1999 от 17.05.2013г. по т.д.№ 607/2013г. на Окръжен съд Варна за изпращане на делото по компетентност на РС Варна.
Окръжният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК, въз основа на „възражение” вх.№ 8606/14.03.2013г. на Б. Д. за установяване нищожност на решение № 29/04.03.3013г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д.№ 885/2012г., с което в производство по чл.290 ГПК е отменено решението на Варненския АС и е отхвърлена молбата на Б. Д. за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място]. Констатирал е, че с оглед депозирано пред ОС-Варна по т.д. № 698/2011г. и препратено по компетентност на ВКС възражение от Д. за нищожност на касационното решение, с разпореждане от 22.03.2013г. на Председателя на ІІ т.о. на ВКС е постановено връщането на това възражение на Варненския ОС за преценка за евентуално сезиране по исков ред по чл.270,ал.2, предложение първо ГПК. Приел е, че производството по делото, по което е постановено решението, чиято нищожност се твърди е приключило, поради което позоваването на нищожността е чрез иск по чл.124,ал.1 ГПК. Мотивирал е, че родово компетентен е районният съд по общото правило на чл.103 ГПК, тъй като по иск за нищожност на съдебно решение не се предвижда отклонение от общата родова подсъдност. Сезиран с частна жалба на Д., Апелативен съд В. е приел е, че оплакванията за нищожност на съдебен акт могат да бъдат предявени с възражение само в хода на конкретно висящо исково производство, а това по т.д.№ 698/2011г. на В. /предмет на което е молбата на Д. за откриване на производство по несъстоятелност/ е приключило. За неоснователни са счетени твърденията на жалбоподателя, че т.д.№ 698/2011г. по описа на Варненския ОС е висящо. Мотивирано е, че възражението, представляващо искова молба следва да е предмет на отделно дело, което съобразно правилата за родовата подсъдност законосъобразно е изпратено по компетентност на районния съд.
С частната касационна жалба се иска прогласяване нищожността на Решение № 29 от 04.03.2013г. на ВКС или връщане на делото за разглеждане от Окръжен съд Варна. Изложени са съображения относно нищожността на решението, твърдения за неправилна преценка, че е предявен иск по чл.124 ГПК и че делото е подсъдно на районен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК се посочват следните въпроси: счита ли се за прекратено делото по открита процедура по несъстоятелност при отхвърляне на молбата на един от кредиторите с решение на ВКС без произнасяне по възражението за нищожност на акта на съда по несъстоятелността; следва ли възражението за нищожност на решение на ВКС по търговско дело за откриване на производство по несъстоятелност, квалифицирано като искова молба, да се разглежда от районен съд като първа инстанция. Като материалноправни са поставени въпроси, относими към съществото на спора по искането за откриване на производство по несъстоятелност.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Първият поставен като правен въпрос е разрешен ясно с диспозитива на решението на ВКС по т.д.№ 885/12г.: решение № 29 от 04.03.2013г., с което е отхвърлена молбата на Д., предмет на т.д.№ 698/2011г. на Варненския ОС за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], е окончателно. Не може да бъде поставян въпросът дали се счита прекратено делото по откритата процедура по несъстоятелност.
Вторият поставен като процесуалноправен въпрос е предмет на произнасяне със задължително за първоинстанционните и въззивни съдилища Решение № 123 от 04.04.2012г. по гр.д.№ 777/2011г. на І г.о., с което е допуснато касационно обжалване по въпроса: пред кой родовокомпетентен съд-окръжен или районен следва да бъде предявен искът за нищожност на влязло в сила съдебно решение. Прието, че при липса на специална разпоредба, която да изключва общите правила на подсъдността, важат общите правила на чл.103 и чл.104 ГПК. Искът е установителен, неоценяем и е родово подсъден на районния съд, независимо от това дали се иска прогласяване нищожност на решение на районен, въззивен или касационен съд. Изразено е принципното становище, че разпоредбата на чл.270,ал.1 ГПК определя правомощията на въззивния съд при релевирана или констатирана нищожност на първоинстанционно решение при обжалването му, но не определя подсъдността на иска по чл.270,ал.2 ГПК. Изводите в обжалваното определение са изцяло съобразени с възприетото от ВКС становище, поради което касационно обжалване по въпроса не следва да бъде допуснато.
Твърденията на касатора, че Председателят на ІІ т.о. е дал указания искът по чл.124 ГПК да бъде разгледан от Варненския ОС не съответстват на изложеното в разпореждането. Делото е върнато на съда, чрез който е било подадено „възражението” на Д. за преценка дали съставлява предявена по исков ред нищожност на съдебно решение.
Поставените като материалноправни въпроси са извън предмета на произнасяне от въззивната инстанция – по съществото си са твърдения за неправилност на извода за липса на предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност и по тях също не може да бъде допуснато касационно обжалване
Предвид на горното, Върховният касационен съд-Търговска колегия, състав на І т.о.:
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 584 от 13.09.2013г. по въззивно ч.т.д.№ 577/2013г. на Апелативен съд В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.