3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 837
Гр.София, 11.11.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 161 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /н./, [населено място] срещу решение № 88/24.10.14г., постановено по в.т.д.№ 211/14г. от Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 15/20.06.14г. по т.д.№ 99/14г. на Сливенския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма], [населено място] иск за заплащане на сумата от 67327.34 лв., представляваща цена за предоставени стоки и услуги по издадени фактури в периода 14.01.09г. – 26.03.09г. и за обезщетение за забава в размер на 20784.61 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 05.01.09г. между [фирма], [населено място] (понастоящем с наименование на ищцовото дружество [фирма]) и [фирма], [населено място] е подписан договор за финансово сътрудничество, според който [фирма] е приело да обслужва паричните потоци на [фирма], включително като получава плащания, предназначени за дружеството. В изпълнение на това споразумение по нареждане за плащане № 65/14.01.09г., изпратено от ищеца по иска (настоящ касатор) до ответника [фирма] е разпоредено всички плащания на задължения да се извършват по сметка на [фирма]. По делото е било безспорно, че исковата сума от 67327.34 лв. е платена от ответника по сметка на [фирма]. Изложени са съображения, че постигнатото споразумение би могло да се определи като цесия, която е недействителна с оглед на заплащане на задължения, които са възникнали след датата на споразумението, но изпълнението е направено от длъжника съобразно с дадените му от кредитора указания, поради което на основание чл.75, ал.1, пр.2 ЗЗД е прието, че ответникът е изряден платец и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за заплащане на цена на доставени стоки. Възраженията, заявени във въззивното производство, че с направените плащания са ощетени кредиторите на [фирма] и това е довело до откриване на производство по несъстоятелност, са счетени за неосносими към процеса.
Настоящият състав на І търговско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният или процесуалноправният въпроси са винаги специфични за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същите следва да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и следва изрично да бъдат посочени от касатора.
Поставените от касатора въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са от значение за формиране на решаващите изводи на въззивния съд. Първите четири въпроса за съществуваща свързаност между [фирма] и [фирма], поради което сключеният договор за финансово сътрудничество уврежда кредиторите на несъстоятелността, не са от значение за спора по иска за заплащане на цена на доставена стока. Увреждането на трети лица (каквито евентуално са кредиторите на ищеца по иска) не е било обвързано с въведени доводи, които да изключват погасителният ефект на направеното плащане от длъжника на оправомощено от кредитора лице. Въззивният съд е посочил реда по чл.646, ал.1, т.1 ТЗ за атакуване на извършеното действие, като тези съображения не са решаващи за отхвърляне на иска за заплащане на цената, поради което наличието на предпоставките, обуславящи правото на специалния иск не представляват правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Петият въпрос е поставен изцяло в контекста на правилността на въззивното решение: „Правилни ли са изводите, че е извършено действително разплащане по реда на чл.75, ал.1, пр.2 ЗЗД, като не се отчита обстоятелството, че старият кредитор не е потвърдил кое негово задължение ще се покрива от получателя на сумата, кой се възползва от тези преводи, има ли ощетена страна, преиначено ли е съдържанието на чл.99, ал.3 ЗЗД, след като няма посочено за кои конкретни вземания се отнася?”. Въззивният съд е коментирал споразумението като договор за цесия и е отговорил на поставените въпроси. Правилото на чл.75, ал.1, пр.2 ЗЗД е приложено с оглед на издадено от кредитора нареждане за плащане, а не с оглед на прехвърлителното действие на цесията. В този смисъл поставеният въпрос не съответства на аргументацията на въззивния съд, поради което не попада в приложното поле на касационното обжалване.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 88/24.10.14г., постановено по в.т.д.№ 211/14г. от Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.