О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 837
гр. София, 13.11.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 06 ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №534/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на К. З. В. от [населено място] срещу решение № 77 от 05.03.2012 г. на Пловдивски апелативен съд по т.д. №754/2011 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №39/29.04.2011 г., постановено по гр.д. № 80/2010 на Х., с което е отхвърлен частичнопредявеният иск на касатора срещу [фирма]-Х. за присъждане на 50 000 лева като годишно допълнително възнаграждение по договор за възлагане на управление от 01.01.2005 г..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба счита, че не са налице основанията за допускане до касация, а по същество същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен иска на касатора срещу [фирма]-Х. за присъждане на 50 000 лева като годишно допълнително възнаграждение, дължимо, съгласно уговорката в т.8 от договор за възлагане на управление от 01.01.2005 г., въззивият съд на база съдържанието на самата уговорка е приел, че за годините след първата /2005 г./ годишно допълнително възнаграждение на довереника се дължи само ако е изрично предвидено в съответна годишна бонус-програма, за наличието на което липсват каквито и да е доказателства или дори твърдения от страна на самия ищец. За първата година от сключването на самия договор, т.е. за 2005 г. вземането е погасено с изтичането на кратката тригодишна давност, съгласно чл. 111 б.В”ЗЗД.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателат не формулира конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК, а навежда оплаквания за необоснованост на изводите на съдебния състав относно липсата на основание за плащане вследствие неправилното, с оглед разпоредбата на чл.20 ЗЗД тълкуване съдържанието на уговорката за това в договора. Тези оплаквания, обаче, могат да бъдат от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по чл.288 от ГПК, в която преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се съотнесе към критериите за допускане на касация в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 77 от 05.03.2012 г. на Пловдивски апелативен съд по т.д. №754/2011 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.