1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 837
Гр. С., 18.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1457 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца ЗД [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. И. срещу решение № 1521 от 27.08.2012г. по т. дело № 407/2012г. на Софийски апелативен съд, ГК, 5 състав, с което е потвърдено решение от 18.10.2011г. по гр. дело № 1122/2009г. на Софийски градски съд, VІ ТО, 3 състав. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени предявените от ЗД [фирма], [населено място] против ЗК [фирма], [населено място] искове за заплащане на сума в размер 28 789,68 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ на МПС „Тойота Авенсис“ и сума в размер 12 288,67 лв. – мораторна лихва като неоснователни и ищецът е осъден да заплати на ответника направените разноски в размер 400 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер 1 200 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, е относно това доказан ли е фактическият състав на деликта изцяло, с оглед приетите за недоказани елементи от него, размера на вредата и извършено ли е плащане на застрахователно обезщетение, което да суброгира застрахователя по имуществена застраховка „Автокаско“, по реда на чл. 402 /отм./ ТЗ. Касаторът поддържа, че въззивното решение противоречи на задължителната практика относно прилагане на нормата на чл. 235, ал. 2 ГПК /решение № 72/12.03.2010г. по гр. д. № 905/2009г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 358/18.06.2010г. по гр. д. № 1183/2009г. на ВКС, ГК, III г. о./, въпросът за вината е решен в противоречие на Т. П. № 7/30.12.1959г. на ВС, а въпросът за извършеното плащане и приложението на чл. 301 ТЗ е в противоречие с решение № 202/06.02.2012г. по т. д. № 87/2011г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 57/07.06.2011г. по т. д. № 463/2010г. на ВКС, ТК, II т. о.
Ответникът ЗК [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да направи извод, че предявеният регресен иск по чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ е неоснователен, въззивният съд въз основа на направения анализ на доказателствата е приел, че същите не установяват по несъмнен начин плащането на застрахователното обезщетение от ищеца на правоимащия застрахован А., вината на водача на застрахованото със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество МПС, причинната връзка между повредите на автомобила „Тойота Авенсис“ и процесното ПТП и размера на евентуално причинените имуществени вреди при възприетия в заключението на тройната съдебно-техническа експертиза механизъм на ПТП. Относно плащането на процесната сума решаващият съдебен състав след обсъждане на събраните доказателства /застрахователна полица, пълномощно на С. Н. И., заключение на съдебно-счетоводна експертиза/ е изложил съображения, че не е доказано същото да е осъществено съобразно упълномощаването. За да направи извод, че искът е недоказан по основание, въззивният съд се е аргументирал и с нередовността от външна страна на констативния протокол за ПТП, непредставянето на описания в протокола акт за ПТП № 301066, подлежащ на обжалване по административен ред и обстоятелството, че част от повредите на автомобила не кореспондират с възприетия от съставителя на протокола за ПТП механизъм на причиняване на същото.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Посочените от касатора правни въпроси „доказан ли е фактическият състав на деликта изцяло, с оглед приетите за недоказани елементи от него, размера на вредата и извършено ли е плащане на застрахователно обезщетение, което да суброгира застрахователя по имуществена застраховка „Автокаско“, по реда на чл. 402 /отм./ ТЗ“ и въпросът за вината са относими към предмета на делото и са свързани с правилността на решението, а отговорът им е обусловен от конкретните доказателства и установената фактическа обстановка. Въпросите са конкретни за делото и оплакването за неправилното им решаване съставлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради това, че същото противоречи на задължителната практика относно прилагане на нормата на чл. 235, ал. 2 ГПК, е неоснователен. Съгласно чл. 235 ал.2 ГПК и постоянната практика на ВКС /например цитираните от касатора решение № 72/12.03.2010г. по гр. д. № 905/2009г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 358/18.06.2010г. по гр. д. № 1183/2009г. на ВКС, ГК, III г. о. и други съдебни актове/ съдът е длъжен да основе решението си на установените по делото обстоятелства. В настоящия случай въззивният съд въз основа на събраните доказателства е приел за установена конкретна фактическа обстановка и към нея е приложил относимите материалноправни норми. Въпросът доколко при обсъждане на доказателствата и установяване на релевантните факти и обстоятелства съдебният състав е приложил правилно правилата на логическото мислене, е относим към правилността на решението, респективно неговата обоснованост/необоснованост, но не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Доводът, че въпросът за приложението на чл. 301 ТЗ по отношение на извършеното плащане е в противоречие с решение № 202/06.02.2012г. по т. д. № 87/2011г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 57/07.06.2011г. по т. д. № 463/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., не обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В приложените две решения на ВКС въпросът за приложението на чл. 301 ТЗ е коментиран с оглед конкретната по съответните дела фактическа обстановка и поради обстоятелството, че съответните въззивни съдилища са обсъждали направени възражения и доводи от страните относно наличието на хипотезата на чл. 301 ТЗ. В настоящия случай този въпрос не е решен от въззивната инстанция поради това, че не е бил включен в предмета на спора от страните чрез твърдения, възражения и доводи.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са направени за настоящото производство.
Мотвиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1521 от 27.08.2012г. по т. дело № 407/2012г. на Софийски апелативен съд, ГК, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.