1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 837
[населено място], 19.12.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №179/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Л. А. С. и на А. К. И. от [населено място], чрез процесуалните им представители, срещу решение от 2.08.2011г., постановено по в.гр.дело №2114/2010г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІІ в състав. С решението е оставено в сила решението от 2.08.2003г., постановено по гр.д.№ 1095/2002г. на СРС, с което е отхвърлен искът на касаторите – ищци по делото по чл.135 ЗЗД срещу [фирма] и [фирма] за обявяване за недействителен сключения между двамата ответници – търговски дружества договор за продажба с нот.акт №76, том ІІ нот.дело №287/2000г. на нотариус Д. Т. за описания в него недв. имот. Искането е за отмяна на решението на основание чл.281, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК формулира правни въпроси при допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] изразява становище за отсъствието на предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. С писмения отговор представя съдебна практика. Няма направено искане за присъждане на разноски за касационното производство.
Ответникът [фирма] не заявява становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
За постанови обжалвания резултат по предявения от касаторите – ищци срещу ответниците иск по чл.135 ЗЗД, СГС приема за доказани първите два обективни елемента от фактическия състав на чл.135 ЗЗД: 1. ищците се легитимират като кредитори и 2. увреждаща сделка спрямо тях е сключения от двамата ответници договор за продажба от 21.07.2000г. САС приема за безспорно установено знание за увреждането за отв. [фирма], като има предвид направеното от дружеството признание на този факт. Въззивният съд е отхвърлил искът по чл.135 ЗЗД поради недоказаност на субективния елемент от фактическия състав на иска по отношение на ответника [фирма]: за конкретния случай не е приложима презумцията на чл.135, ал.2 ЗЗД и не е доказано знание на третото лице – купувач за увреждането на ищците със сключване на договора за продажба за същия имот – чл.135, ал.1 ЗЗД. След самостоятелна преценка на доказателствата по делото са направени изводи, че за случая не е приложима презумцията по чл.135, ал.2 ЗЗД, не е доказано и знанието за увреждане на ищците от втория ответник предвид възмездния характер на сделката и на последно място, че за двата предварителни договора не е установена достоверна дата към релевантния за спора момент 1998г. Съдът приема за недоказано по категоричен начин знание за увреждане на интересите на купувачите по предварителния договор – ищци по делото от страна на едноличния собственик на дружеството купувач по нот.акт чрез съпругата му адв. К. Г. тъй като тя не е единствения юрист, предоставял правни услуги на дружеството продавач, няма данни тя да е била запозната с имотите в сградата, да е оформяла документите по сключването на предварителни договори за покупко-продажба или за обявяването им за окончателни за сградата, в която се намира процесния апартамент. След преценка на гласните доказателства и писмени такива е направен извод за упълномощаването й от [фирма] за сключване на сделки за имоти, които се намират в други сгради и за период от време след изповядване на продажбата на 21.07.2000г. Съдът счита за недоказан факта, че тя, както и съпругът й, са имали знание за предварителния договор между първия ответник и ищците. Съдът е приел, че за двата сключени предварителни договора не е била установена достоверността на датата, посочена в тях, от което не може да бъде направен категоричен извод, че договорът на ищците предхожда предварителния договор с втория ответник – като най-ранна достоверна дата за двата договора може да се приеме 2002г., която обаче няма отношение към релевантния за изхода на делото момент -1998г., че установените по делото обстоятелства, за липсата на счетоводно отразяване в дружеството купувач на сумите – цена по договора за продажба, както и счетоводно отразяване за постъпването на тези суми в дружеството продавач, не води до извод, че предварителния договор от 7.07.1998г. е съставен за нуждите на процеса. Изложени са мотиви от съда за признание на В. Р. – управител на дружеството [фирма] в декларацията от 6.03.2002г., че Г. е обслужвала юридически дружеството и е била запозната с договорите от всякакъв характер, вкл. и за имотите в процесната сграда, но липсва признание за знание за предварителния договор на ищците. На последно място САС счита, че установеното от свидетелите обстоятелство, че по време на строежа процесния апартамент е бил посещаван само от ищците, но не от собственика на дружеството – купувач, не може да се изведе неблагоприятен за него извод, че поведението му следва да се тълкува като знание за наличие на предходна сделка с ищците.
По изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК:
Софийският градски съд се е произнесъл по формулирания от касаторите материалноправен въпрос: намира ли в случая приложение презумцията на чл.135, ал.2 ЗЗД когато е установена съпружеска връзка между едноличния собственик на капитала на [фирма] Н. Г. и юриста на дружеството [фирма] адв. К. Г. – Г.. С чл.135, ал.2 ЗЗД е въведена оборимата презумция за знание за увреждащата сделка, ако третото лице приобретател е от кръга на изброените в закона лица с длъжника. За да обоснове тезата си за знание на купувача, поради установената съпружеска връзка с адв. Г., касаторите се позовават на решение № 120 по гр.дело №704/1999г. ВКС, V г.о. ВКС, ГК. С това решение се приема, че презумцията по чл.135, ал.2 ГПК се прилага и по отношение на юридическите лица. Решението има предвид извършени сделки между юридически лица, в управителните органите на които участвуват лицата по чл.135, ал.2 ЗЗД. В конкретния случай адв. Г. не е участвувала при изповядване на сделката като представител на дружеството – продавач и няма доказателства, че е извършвала правни действие както по сключения с ищците предварителен договор, така и този сключен с дружеството – купувач. Липсва обективен идентитет между двата казуса, поради което не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото решението няма задължителен за съдилищата характер и не е от категорията решения по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Решение №1016 по гр.дело №1198/2003г. на ВКС, ІІ г.о. не е представено с изложението, поради което не се обсъжда.
Не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по формулирания от касаторите правен въпрос: дали ищецът в производството по чл.135 ЗЗД трябва да доказва по категоричен начин субективното знание на третото лице приобретател или е достатъчно да се докаже възможността на третото лице да узнае за увреждането на интересите на кредитора и решение №776 по гр.дело № 195/2001г. на ВКС, ІІ г.о. Касаторите поддържат, третото лице – купувач е знаело или е могло да знае при полагането на необходимата грижа за съществуващия предварителен договор и увреждането на ищците. С решение №776 съставът на ВКС, ІІ г.о. е приел за доказано знание за увреждането на третото лице – приобретател на имота след извършена преценка на доказателствата по делото. Разпитаните свидетели са установили както знание в купувачите за извършените от ищците подобрения в имота, предмет на предварителния договор, така и знание, че те са имали уговорка за закупуване на имота от продавачите, т.е. не е приета възможността за знание, а знанието за съда е било доказано по категоричен начин. Не е противоречиво разрешаван правния въпрос, поради което на посоченото основание по този въпрос не е обоснован критерия за селекция на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Касаторите формулират процесуален въпрос – представлява ли извършването на плащания по даден предварителен договор факт, установяващ по безспорен начин достоверна дата на предварителния договор по смисъла на чл.181 ГПК отм, като се поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС, въззивният съд не е обсъдил представените доказателства за извършените плащания по договора на ищците с първия ответник и посещенията на ищците в имота. Въпросът не е коректно поставен. Съдът е обсъдил тези доказателства по делото и въз основа на тях е приел, че в полза на ищците е възникнало вземане и правото на иск по чл.135 ЗЗД, поради невъзможност да бъде обявен за окончателен предварителния договор с иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. Поставяният от касатора процесуален въпрос е важен, но не е обуславящ изхода на делото и не обосновава основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото е прието от съда че не е доказан субективния елемент от фактическия състав на иска по чл.135, ал.1 и ал.2 ЗЗД – знание за купувача, когато сделката е възмездна и презюмиране на знанието за увреждане, когато третото лице е от кръга на изброените в чл.135, ал.2 ЗЗД лица на длъжника. Не е обуславящ изхода на спора и въпросът за задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводи на страните – чл.181 ГПК отм. и по конкретно направеното от ответника [фирма] признание на иска и поставения във връзка с това процесуален въпрос признанието на иска от ответника [фирма] означава ли и признание на всички елементи от фактическия състав на иска по чл.135 ЗЗД. В последната си част въпросът е изцяло фактологично обусловен. Безпротиворечива е съдебната практика, че признанието на иска от страната по делото се преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства. Ищецът трябва да докаже всички елементи от фактическия състав на иска по чл.135 ЗЗД от обективен и субективен характер. Съдът е обсъдил направеното от представителя на първия ответник изявление в представената по делото декларация за факти по сключването на предварителния договор от 15.10.1998г. и неговото изпълнение, признание, че договора от 21.07.2000г. уврежда ищците, т.е. всички неизгодни за продавача факта са признати от съда за доказани. В случая обаче основният спорен по делото въпрос е за знание от купувача за увреждащия характер на сделката и то е от значение за изхода на спора по иска по чл.135 ЗЗД с оглед на възмездния характер на договора. Знанието за увреждане само на длъжника – продавач е от значение за безвъзмездните договори, тъй като в този случай интереса на кредитора е предпочетен от закона пред интереса на третото лице, което получава вещта безвъзмездно/ чл.135, ал.1, изр. първо ЗЗД/.
Решение №757 по гр.дело № 227/73 на ВС, в което съдът е приел, че съдът по същество не е взел дейно участие за изясняване на обстоятелствата по делото – поставена на въпроси на ответницата по фактическите твърдения на ищцата, в отговор на които тя би могла да направи признания на обстоятелства, съставляващи основания на иска не доказва противоречиво разрешен правен въпрос. По конкретното дело съдът по същество в с.з. на 18.11.2002г. е допуснал поставянето на въпроси на В. Р. по чл.114 ГПК отм. за ползването на адв. Г. като правен консултант на дружеството. В това заседание Р. не е дала положителен отговор на въпроса по чл.114 ГПК отм. дали адв. е бил запознат с предварителния договор на ищците.
Касаторът, като се позовава на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, не е обосновава нито една от двете хипотези, така както са изложени в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС по тълкуването на закона. Позоваването само на разпоредбата на закона не обосновава допускането на въззивното решение до касационно обжалване.
В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, поради което решението на СГС не следва да се допуска до касационен контрол.
Водим от горното ВКС, ТК състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 2.08.2012г., постановено по гр.дело № 2114/2010г. на Софийски градски съд,гражданска колегия, ІІ в състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: