О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 837
С. 23.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2770 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. И. К. от [населено място], чрез процесуалните представители адвокатите Х. и Ц. против въззивно решение № 123 от 23.03.2017г. по в.гр.д. № 141 по описа за 2017г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1052 от 30.12.2016г. по гр.д. № 2785/2015г. на Пазарджишки районен съд като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ и са присъдени разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В представеното към касационната жалба изложение касаторът формулира следните въпроси:
1. „Следва ли от съдържанието на искането за обяснения по чл.193 КТ да е ясно точно за кои нарушаващи трудовата дисциплина действия на работника се искат обяснения, респ.следва ли да има точно съответствие между формулировката на същите действия в искането за даване на обяснения по чл.193 КТ и в мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание?” Според касатора на същия въззивният съд е дал отговор, който е в противоречие с установената практика – решения № 290 от 31.03.2014г. по гр.д.№ 2982/2013г. на ІІІ г.о., № 126 от 26.06.2013г. по гр.д.№ 1060/2012г. на ІІІ г.о., № 174 от 3.06.2013г. по гр.д.№ 691/2012г. на ІV г.о., № 138 от 8.05.2012г. по гр.д.№ 1022/2011г. на ІІІ г.о.
2. „Следва ли фактическите изводи на съда да са плод на правилно изложение на логическите правила и да съответстват на установеното по делото?”, по който се позовава се на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, въз основа на представено решение № 305 от 27.06.2012г. по гр.д.№ 1110/2011г. на ІV г.о.
3. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, на които се позовават страните и да отговори на доводите им във връзка със значението на тези доказателства?”, по който въпрос касаторът счита, че е налице противоречие с решения № 149 от 3.07.2012г. по гр.д.№ 1084/2011г. на ІІІ г.о., № 188 от 13.05.2014г. по гр.д.№ 5563/2013г. на ІV г.о., № 292 от 20.01.2016г. по гр.д.№ 952/2015г. на ІІІ г.о.
4. „Допустимо ли съдът, сезиран с трудов спор, да замества допълва или видоизменя волята на страната, едностранно прекратяваща трудовото правоотношение, като въвежда свои, невъведени от инициатора на прекратяването, мотиви и причини за предприетото от съответната страна упражняване на потестативно право?”, по който касаторът се позовава се на основанието за допустимост по чл.280 ал.3 ГПК.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил подробен отговор от Начално училище „В. Д.”, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., реалното заплащане на които установява с представен договор за правна защита и съдействие № 7333 от 15.06.2017г., с отразяване, че сумата е заплатена в брой.
Настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, защото нито един от тях не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост и защото не са налице посочените от касатора специални основания.
В случая, въззивният съд е преценил, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата, която е заемала длъжността „Старши учител”, осъществено със заповед № 586 от 13.07.2015г., на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ е законосъобразно, след като е счел, че е установено извършването на всяко едно от посочените в заповедта нарушения. В подробните си мотиви, съдът е обсъдил всяко едно от приетите за извършени три нарушения, като допълнително е съобразил и че ищцата само два месеца по-рано е извършила и други четири дисциплинарни нарушения, установени с влязла в сила заповед № 281 от 8.05.2015г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”/т.е. така наложеното наказание не е изиграло своята възпираща и превантивна роля/. При преценка на тежестта на последвалото най-тежко дисциплинарно наказание, съдът е отчел, че то е наложено за констатирани от работодателя общо седем самостоятелни групи нарушения на трудовата дисциплина, от които само част не са с висока степен и тежест, но всички обединени в своята съвкупност, множественост и взаимовръзка, водят до извод за системност. Позовал се е и на факта, че четири от тези дисциплинарни нарушения са извършени за кратък срок /26 дни/, а първите три са в рамките на три дни. Акцентирал е на обстоятелствата, че са изречени няколко обидни думи, те са повторени многократно, всяка една от тях е била с обидно, невярно и злепоставящо адресата съдържание, изречени са умишлено и целенасочено, на публично място, при това пред малолетна аудитория. Много от нарушенията са извършени неколкократно – например това относно оформянето на ученическите книжки е засегнало седем ученика, нарушението свързано с използването на съкращения в оценките е повторено с 22 ученика, нанасянето но оценки без отразена дата – девет пъти, неподписаните бележници от родители – 25 пъти, корекцията на данните е за четири ученички книжки, а липсата на съответно документно оформяне на посочената поправка – шест пъти. Въз основа на тези факти съдът е извел извод за повтаряемост, системност и упоритост в установеното нарушаване на трудовата дисциплина.
Имайки пред вид, така изложените мотиви, както и приетото в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, че поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните поделото доказателства, настоящият съдебен състав, намира че поставените от касатора въпроси не отговарят на така посоченото изискване. С първият поставен въпрос, относно съдържанието на искането за обяснения по чл.193 КТ, касаторът всъщност оспорва правният извод на въззивния съд за наличие на съответствие между формулировката на извършените от ищцата действия, за които се налага наказанието в искането за даване на обяснения по чл.193 КТ и в мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. В настоящето производство, обаче съдът не осъществява контрол за правилност на постановения въззивен акт. Безспорна е изразената в цитираната от касатора съдебна практика принципна постановка, че работникът или служителят следва да е наясно във връзка с какви нарушения на трудовата дисциплина му се искат обясненията. Той трябва да е запознат, за да може да организира защитата си. В случая, това изискване е спазено, защото за всяко едно от посочените в заповедта нарушения, на ищцата е била дадена възможност да даде обяснения. Освен това, видно от исковата молба – настоящата касаторка не е твърдяла, че не е запозната с фактите, въз основа на които й е наложено наказанието, а че работодателят не се е произнесъл по изложените от нея доводи и възражения. Работодателят няма задължение да възприеме изложените доводи, а да предостави възможност на работника да ги изрази.
Идентично е положението и с вторият поставен от касатора въпрос – за необходимостта фактическите изводи на съда да са плод на правилно изложение на логическите правила и да съответстват на установеното по делото. Това също е безспорна постановка, но преценката за съобразяването й от въззивния съд е въпрос за правилност и обоснованост на постановения акт, каквато касационната инстанция в производството по чл.288 ГПК не може да извършва.
Не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост и третия поставен от касатора въпрос, касаещ установеното в чл.235 ГПК задължение на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, на които се позовават страните и да отговори на доводите им във връзка със значението на тези доказателства. В подробните си мотиви, съдът е обсъждал доказателствата, въз основа на които е извел правните си изводи. Правилността им обаче може да бъде преценявана само и ако се допусне касационно обжалване.
Последният въпрос за възможността на съда да замества допълва или видоизменя волята на страната, едностранно прекратяваща трудовото правоотношение, доколкото съдържа условие, което не е прието за установено /за заместване на волята, чрез въвеждане на свои, невъведени от инициатора на прекратяването, мотиви и причини за предприетото от съответната страна упражняване на потестативно право/, също не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС и по него не може да се допусне касационно обжалване.
С оглед изхода на делото, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 123 от 23.03.2017г. по в.гр.д. № 141 по описа за 2017г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОСЪЖДА М. И. К. ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място] [улица] ет.3 да заплати на Начално училище „В. Д.”, представлявано от директора Ч. сумата от 600лв. /шестстотин лева/, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.