1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 837
С., 26.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 127/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. П. Г. Б., срещу определение № 1 530 от 06.12.2010 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 1 167/2010 г. Със същото се потвърждава определение № 1 528/12.10.2010 г. на Пловдивски окръжен съд по т. д. № 388/2010 г., с което се оставя без уважение възражението на жалбоподателя за липса на местна подсъдност на ОС [населено място].
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на АС [населено място], АС [населено място], ВКС.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение. Изложил е доводи за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството по т. д. № 388/2010 г. пред Пловдивски окръжен съд е образувано по искова молба от [фирма] [населено място] срещу [фирма] [населено място] за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 49 511,44 евро, представляващо претърпени имуществени вреди от липса на превозвани стоки, начислен ДДС, направени от превозвача разходи за ограничаване на вредите, както и законната лихва върху посочената сума от 16.06.2010 г. до окончателното изплащане на задължението. Претенцията си ищеца основава на сключена от него с ответното дружество застраховка „Отговорност на превозвача”, обективирана в застрахователни полици №[ЕИК], № 000023, 000024 от 12.03.2009 г. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение по чл. 119 ГПК за неподсъдност на спора, което с определение № 1 528/12.10.2010 г. ПОС е оставил без уважение. Срещу същото е депозирана частна жалба от [фирма] [населено място] пред АС [населено място], който с определение № 1 530/06.12.2010 г. по в. ч. гр. д. № 1 167/2010 г. е потвърдил атакувания съдебен акт – предмет на обжалване в настоящото производство.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Видно от съдържанието на частната касационна жалба процесуалноправният въпрос от съществено значение за изхода на делото най-общо е свързан с местната подсъдност на спора по предявения иск за заплащане на застрахователно обезщетение и за приложението на особената местна подсъдност по чл. 113 ГПК. Жалбоподателят е представил определения на АС [населено място], АС [населено място], ВКС в подкрепа на твърденията си за наличието на касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Представените съдебни актове са постановени при друга фактическа обстановка и не касаят конкретния случай. Освен това, Върховният касационен съд вече се е произнесъл по приложението на нормата на чл. 113 ГПК към искове за заплащане на застрахователно обезщетение /макар и по друг вид имуществена застраховка – „Гражданска отговорност“/ с определение № 474 от 5.08.2009 г. по ч. т. д. № 361/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. , определение № 268/09.04.2010 г. по ч. т. д. № 148/2010 г., ІІ т. о., определение № 158 от 01.03.2010 г. по ч. т. д. № 102/2010 г., ІІ т. о. и др.). В посочените определения е прието, че изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към искове за заплащане на застрахователно обезщетение, предявени от застраховани лица, поради което при упражнено от ищеца право на избор на местна подсъдност по чл. 113 ГПК, общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1 от ГПК се дерогира. Определенията са постановени по частни жалби при действието на чл. 274, ал. 3 от ГПК и се включват в задължителната практика на Върховния касационен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, с която е съобразено атакуваното определение на Пловдивски апелативен съд. Приложението на чл. 113 ГПК при определяне на местната подсъдност по искове за заплащане на застрахователно обезщетение се обосновава с разпоредбата на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането – „Потребител на застрахователни услуги“ е застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност.”. В посочената разпоредбата законодателят не прави разграничение между физически и юридически лица при дефиниране на понятието „потребител”.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1 530 от 06.12.2010 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 1 167/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: