3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 837
София, 30.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1964 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. А. И., приподписана от адв.И. З. срещу решение № 1683 от 12.07.17г. по в.гр.дело № 637/17г.на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2239 от 22.12.16г.по т.дело № 1773/16г.на Софийски градски съд. С него е отхвърлен предявения на основание чл.49 ЗЗД от същата страна иск срещу ответното дружество Счетоводна компания [фирма], за заплащане на сумата 30 000 лв като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от използване на личните й данни, изразено в съставяне на неистински документи.
Жалбоподателката поддържа,че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по следните процесуални въпроси: 1.Разпоредбата на чл.272 ГПК освобождава ли съда от задължението да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата, обсъди защитните тези и възражения,изложени във въззивната жалба; 2. Има ли право въззивният съд сам да изменя основанието и петитума на иска чрез въвеждане на различни обстоятелства, които нямат връзка с предмета на спора; 3.Има ли право въззивния съд да не се съобрази с чл.300 ГПК по основното основание „деликт от продължавано престъпление”; 4.Задължен ли е въззивния съд да се произнесе по императивните правни норми- носители на социалния смисъл на позицията, че личният живот е неприкосновен.
Ответникът по касационната жалба [фирма] счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че със сила на присъдено нещо в отношенията между страните е установено,че процесният предварителен договор е действителен и същият е обявен за окончателен по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД.Посочено е, че с влязла в сила присъда по отношение на физическото лице – управител на ответното дружество А. Г., е отречена вината му за съзнателното му ползване от преправени частни документи, свързани с производството по обявяване на предварителния договор за окончателен.Съдът е взел предвид, че не е установено по надлежния ред съставянето на неавтентични документи, неносещи подписа на ищцата.Ето защо, е направен извод, че не е доказано деликтно деяние, авторството на същото и наличието на връзка по възлагане на работа от страна на ответното дружество спрямо деликвента.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
В ТР № 1 /19.02.10г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС е дадено разяснение,че общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посочените от жалбоподателката въпроси са неотносими и имат характер на касационни оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК, но само след допусната касация.По въпроси, които не са от значение за изхода на спора, касационно обжалване не следва да се допуска.
С оглед на изложеното се налага извод,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Отсъствието на общото основание прави безпредметна проверката за наличието на някое от специалните основания по чл.280 ал.1 т.1- т.3 ГПК.
Не следва да се присъждат разноски в полза на ответната страна поради липса на доказателства, че такива са направени.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1683 от 11.07.17г.,постановено по гр.дело № 637/17г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.