О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 837
София, 05.11.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 140 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на [фирма] чрез юрисконсулт И. Л., срещу решение № 1171/12.06.2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/, ГО, четвърти състав по гр.д. № 4396/2012 г. в частта, с която САС е осъдил настоящия касатор да заплати на Г. Б. Г. още 100000 лв. към присъдените 200000 лв. от Софийски градски съд /СГС/ за претърпени неимуществени вреди.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Г. Б. Г. оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
Постъпила е и частна жалба от Г. Б. Г. чрез адвокат Д. С. срещу същото решение в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение № 15204/27.09.2012 г. по гр.д. № 1642/2010 г. на СГС.
[фирма] не взима становище по частната жалба.
Третото лице помагач И. К. М. не взима становище по касационната жалба на [фирма] и по частната жалба на Г. Б. Г..
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС е предявен иск по чл.226 ал.1 КЗ от Г. Б. Г. срещу [фирма] за сумата 700000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от увреждания при ПТП, настъпило на 17.05.2008 г., виновно причинено от застрахован при ответника водач И. К. М. – трето лице помагач на ответника. Искът е уважен от СГС за 200000 лв. при прието съпричиняване от страна на пострадалия и е отхвърлен за разликата до 700000 лв. По жалба на ищеца решението е изменено от САС – след частична отмяна в отхвърлителната част са присъдени още 100000 лв. към така присъдения размер от СГС. САС е приел, че на 17.05.2008 г. ищецът като пътник в МПС, управлявано от И. М. при виновно причинена от М. самокатастрофа с автомобила е получил увреждания, довели до инвалидизирането му при 100% намалена работоспособност с придружител. Виновният водач М. е осъден по НОХД № 63/2009 г. на Великопреславски районен съд за извършено престъпление по чл.343 ал.3 предл.1-во б.”а” предл.1-во и 2-ро вр. чл.343 ал.1 б.”б” вр. чл.342 ал.1 НК. САС е приел, че за компенсиране неимуществените вреди на Г. дължимото обезщетение следва да е в размер на 300000 лв. Изложени са подробни съображения относно приложението на принципа за справедливото определяне на този размер при позоваване на указанията в ППВС № 4/1968 г. САС е взел предвид получените от ищеца увреждания при ПТП-то, изразяващи се в тежка черепно-мозъчна травма, травматичен шок, кома, контузия на мозъка с двустранни контузионни огнища, счупване на ребро в дясно, контузия на бял дроб. Съдът е съобразил изключително тежкото състояние на Г., изписан от болницата в”будна кома”, проведеното дълго лечение с периодични прегледи и продължителна рехабилитация, двуразово лечение в барокамера и известно, но не достатъчно подобрение – дихателна недостатъчност, уросепсис, спастична квадрипареза, дискоординационен синдром, психо-неврологичен дефицит, психо-органичен синдром и загуба на говор. Г. се движи с придружител като лечението му продължава и понастоящем. С експертно решение на ТЕЛК на Г. е определена 100% намалена работоспособност с чужда помощ. С оглед характера на увреждането, причинените морални страдания и последиците – 100% намалена работоспособност, младата възраст на Г. и социално-икономическите условия към 17.05.2008 г. САС е приел, че за компенсиране неимуществените вреди на Г. дължимото обезщетение следва да е в размер на 300000 лв.
САС е приел още, че възражението за съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД от застрахователя не е доказано при условията на пълно и главно доказване на твърдения принос на пострадалия Г. за настъпване на вредоносния резултат. Изводът на САС е направен при обсъждане на заключенията на медицинска и комплексна авто-техническа експертиза във връзка с механизма на ПТП и получените травми от Г.. Според САС от тези доказателства не би могло да се направи категоричен извод, без предположения и вероятности, че в противоречие с правилата на ЗДвП към момента на ПТП-то увреденият Г. не е носил обезопасителен колан, както и че при носенето на колан не биха настъпили установените увреждания.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В изложението си в настоящия случай касаторът визира като въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, разрешени в противоречие с практиката на ВКС определянето на размера на дължимото обезщетение, за което се твърди несъобразяване в достатъчна степен с ППВС на № 4/1968 г. и приноса на пострадалия за настъпване на вредоносните последици. Според касатора тези въпроси не само са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, но и при наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с оглед разнообразната практика и произнасяне на съдилищата по подобни казуси.
И двата въпроса имат връзка със спора, но разрешението им е фактологично обусловено и изисква конкретна преценка във всеки конкретен случай. При определяне размера на претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди решаващият съд следва да съобрази изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД. В този смисъл са и указанията, дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с които САС се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства – получените изключително тежки увреждания, провежданото лечение и рехабилитация /вкл. и към настоящия момент/, причинените морални страдания и последиците – 100% намалена работоспособност с чужда помощ, младата възраст на Г. и социално-икономическите условия към 17.05.2008 г.. Съпричиняването на вредоносния резултат /чл.51 ал.2 ЗЗД/ също е обусловено от конкретна преценка на конкретно установени обстоятелства от решаващия съд. Според САС липсата на съпричиняване на вредоносния резултат и от пострадалия в случая е в съответствие с доказателствата относно механизма на настъпилото ПТП и получените травми от Г.. От тези доказателства не би могло да се направи категоричен извод, без предположения и вероятности, че в противоречие с правилата на ЗДвП към момента на ПТП-то увреденият Г. не е носил обезопасителен колан, както и че при носенето на такъв не биха настъпили установените увреждания. В производството по чл.288 ГПК, ВКС не разполага с правомощия да ревизира правилността на изводите на въззивната инстанция, свързани с установяване на фактическата обстановка и обсъждане на доказателствата – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. След като определянето на размера на дължимото обезщетение, както и съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия е функция от анализа на доказателствата и на фактите, отнасящи се до обема на причинените вреди и тяхното остойностяване, механизма на настъпилото ПТП, наличие или липса на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на вредоносния резултат, не би могло да се приеме, че въведените с изложението въпроси имат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Тези въпроси се разрешат във всеки конкретен случай в зависимост от конкретно установената и приета фактическа обстановка, при която е настъпило определено ПТП и конкретни увреждания при него на определени лица, които са различни, различен е механизмът на всяко ПТП, както и връзката между поведението на пострадалия и настъпването на вредоносния резултат. При липса на обективна идентичност между различните казуси с различно установена и приета фактическа обстановка, не би могло да съществува и противоречиво разрешение в постановените по тях решения при определяне размера на обезщетения за причинени неимуществени вреди, наличие или липса на съпричиняване на вредоносен резултат в различните казуси, нито тези различия да обуславят допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.3 ГПК..
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му отменително-уважителна част.
Производството по частната жалба на Г. Г. срещу решението на САС в частта му, имаща характер на определение, в която е потвърдено определение на СГС от 27.09.2012 г. е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК и е процесуално допустима. С определението от 27.09.2012 г. по молба по чл.248 ГПК . СГС е изменил решението си в частта за разноските – приел е, че на ищеца Г. Г. се дължат деловодните разноски, не и разноски за адвокатско възнаграждение, поради липса на доказателства да е заплатено договореното адвокатско възнаграждение. По частна жалба на Г. Г. това определение на СГС е потвърдено от САС с решението от 12.06.2013 г. все по съображения за липса на доказателства за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение. В изложението на частната жалба се твърди наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по противоречиво разрешаван правен въпрос: „Присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, когато страната е уговорила, но не е представила доказателства за плащането им?” Формулираният от частния жалбоподател въпрос обуславя съдебния спор, но не следва да бъде допуснато касационно обжалване по същия, тъй като противоречието в съдебната практика по разрешаване на този въпрос е преодоляно с междувременно постановеното ТР № 6/2013 г. Съгласно т.1 от ТР № 6/2013 г. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат когато страната е заплатила възнаграждението и представи доказателства за плащането. Доколкото разрешението на САС е в този смисъл, по частната жалба срещу решението на САС в частта му, имаща характер на определение, с която е потвърдено определението на СГС, не следва да се допуска касационно обжалване.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът [фирма] следва да заплати на ответника по касационната жалба Г. поисканите разноски за настоящата инстанция, за които е представено адвокатско пълномощно с вписване на платено такова в брой в размер на 3600 лв.
Мотивиран от горното, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1171/12.06.2013 г. на Софийски апелативен съд, ГО, четвърти състав по гр.д. № 4396/2012 г. в обжалваната му отменително-уважителна част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1171/12.06.2013 г. на Софийски апелативен съд, ГО, четвърти състав по гр.д. № 4396/2012 г. в частта му, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение № 15204/27.09.2012 г. по гр.д. № 1642/2010 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Г. Б. Г. от [населено място], [улица] ет. 4 ап. 7 сумата 3600 лв. /три хиляди и шестстотин лева/ разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.