О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 837
гр.София, 24.08.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЗЛАТКА РУСЕВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА гражданско дело под № 450/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на О. с. по з. , с. А., общ. Аврен против решение № 1118/24.10.2008 г. по гр.дело № 1012/2008 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 27.03.2008 год. по гр. д. № 3* по описа за 2007 год. на Варненския районен съд и иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е уважен.
Касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК в трите хипотези на процесуалната норма, от които само тези по т. 1 е мотивирана частично и се изразява в това, че липсата на мотиви по допустимостта на производството във въззивната инстанция е в противоречие с ТР № 1/2001 г. по гр.дело № 1/2001 год. на ОСГК, т. 4 и ТР № 1/2001 год. по гр. д. № 1/2000 год. на ОСГК.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касаторът аргументира само с цитиране на редица съдебни актове на Варненския окръжен съд, за които твърди, че същественият материалноправен въпрос /какъвто не е конкретизиран в изложението към касационната жалба/ е решен противоречиво от съдилищата.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е аргументирано от касатора с отсъствието на съдебна касационна практика, след промяната на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 13/2007 год./.
Касационният съд счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения:
по основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: според ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС и конкретно в т. 19 от същото мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност. Съдържанието на въззивното решение отразява именно решаващата дейност на въззивния съд, съгласно която са обсъдени всички доказателства по делото и правните изводи са обосновани след установената от съда фактическа обстановка. При обсъждането на доказателствата съдът се е съобразил с разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ /изм. и доп. ДВ, бр. 13/2007 г./ и направил констатации за правата на наследодателя, въз основа на представения нотариален акт от 1914 год. Неподкрепено с аргументи и конкретни факти е твърдението на касатора, че въззивното решение противоречи на т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. по гр.дело № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, според която, когато въззивният съд констатира нередовност на исковата молба за първи път пред него, той трябва да я остави без движение, с указания до ищеца да ги отстрани, поради което касационният съд не може да осъществи своята проверка и да приеме, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК: цитираните съдебни актове, постановени от различни окръжни съдилища в страната, с които претенцията на ищците по чл. 11, ал. 2 ГПК е отхвърлена, като недоказана, не обосновава извода за противоречива практика, относно приложението на тази правна норма, след като въззивният съд в настоящето производство е обосновал други изводи, а именно, че претенцията на ищците по настоящия спор е доказана с писмени доказателства.
Съдилищата са разгледали спорове, които макар и със заявено основание по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ са ги мотивирали към различен извод, от този на въззивния съд, а именно към неоснователност и недоказаност на претенцията, поради липса на писмени доказателства, съгласно изискванията на действащото законодателство.
По тези съображения не е налице противоречива практика на съдилищата относно тълкуването и приложението на една и съща правна норма, т.е., не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Същите съображения са относими и към основанието, на което се позовава касаторът, по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото твърдението му, че липсва практика на ВКС, относно тълкуването и приложението на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, след промяната му /ДВ, бр. 13/2007 г./ е неоснователно. Обстоятелството, че касаторът не се позовава на такава практика, защото не я познава, не води до иницииране на тълкувателно решение за отстраняване на непълнота, или неяснота на правната норма, която видно от цитираните съдебни решения, се прилага и тълкува еднакво от съдилищата.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счете, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1118/24.10.2008 год. по гр.дело № 1* по описа за 2008 год. на Варненския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: