О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 838
гр.София, 11.12.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 339/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на “Т. М. изток -2”ЕАД, с. К., област С. Загора, чрез адв. С. И. срещу решение №32 от 21.01.2010г. по гр.дело №970/2009г. на Пловдивския апелативен съд в осъдителната му част, с което е потвърдено решение на Старозагорския окръжен съд. С последното жалбоподателят е осъден да заплати на О. – “Обединени енергийни търговци” ООД – К. сумата от 900 000лв. неустойка по чл.4.2.1 от раздел ІV на договор №8822 от 10.06.2008г. за продажба на ел. енергия/ частичен иск/, ведно със законната лихва и разноски от 65 220 лв. и не е уважено възражението му за съдебно прихващане със сумата от 5 961 600лв., дължима неустойка по чл. 4.2.2 за периода от 1.10.2008г. до 31.12.2008г. Решението е обжалвано и в частта, с което са жалбоподателят е осъден да заплати разноски от 48 000лв. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска като неоснователен. Като основания за селекция на касационната жалба са посочени тези по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
В писмен отговор “Обединени енергийни търговци” ООД излага съображения за отсъствие на релевираните от касатора основания за допустимост на въззивното решение до касационен контрол. Направено е искане за присъждане на разноски за тази инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допускането на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който са налице някои от допълнителните основания по т.1-3 ГПК. Правния въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият е следвало да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на правния въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата за установена фактическа обстановка.
За да уважи иска на ищеца по чл.92 ЗЗД, предявен като частичен, въззивният съд е приел неизпълнение на поето с договор от 10.06.2008г. задължение от “Т. М. изток -2”ЕАД за доставка на ел. енергия на О. за времето от 1.09.2008г. до 31.12.2008г., за което се дължи неустойка от доставчика на купувача по чл.4.1.1 и чл.4.1.4 от договора. Прието е за неоснователно възражението на доставчика за възникнала за този период от време “непреодолима сила-засушаване”, като причина да не доставя ел. енергия, поради неизпълнение на посочените в раздел V на договора условия за нейното доказване. Счетено е, че към датата на подписване на договора с ищеца, ответникът е бил обвързан с дългосрочно споразумение от 14.09.2004г. с Н. за доставка на ел. енергия и с решение от 9.06.2008г. на Д. за изкупуване на количествата произведена ел. енергия за периода 2.08.2008г. – 31.12.2008г., за които купувачът не е уведомен и с което продавачът сам се е поставил в невъзможност да изпълни задължението си за доставка на ел. енергия. За периода от време, през който от ищеца не са подавани графици за доставка на ел.енергия -1.10.2008г. – 31.12.2008г. въззивният съд е приел, че купувачът не е неизправна страна по договора, след като са му били отхвърлени от доставчика графиците за доставка на ел. енергия по причина “непреодолима сила” за предходния период от 6.09.2008г. до 4.10.2008г. и след като дружеството не е проявило грижата на добрия търговец по чл.302 ТЗ да го уведоми, че е в състояние в следващите периоди на договора да му достави ел. енергия. По тези съображения съдът не е приложил разпоредбата на чл.95 и сл. ЗЗД, приел е, че е неприложима разпоредбата на чл.19б от Правилата за търговия на ел. енергия и не е уважено възражението на касатора за прихващане с вземането му за неустойка по 4.2.2 от договора.
Настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Няма конкретно формулиран правен въпрос по разрешения от съда правен спор, поради което не е изпълнено основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК. При липсата на конкретно формулиран материалноправен въпрос не може да бъде подложена на преценка дали е налице допълнителното основание по т.3 – разрешения от съда правен въпрос да е от значение за точното прилагане и за развитие на правото в тяхната комулативност. Въпросите по приложението на нормите на Закона за енергетиката и Правилата за търговия на електроенергия са поставени общо. Съображенията на касатора за значението на решението на ВКС за създаване на съдебна практика за разрешаване на спорове между търговците по сключени между тях договори за продажба на ел. енергия не се включват в дефинираното в т.4 на ТР №1-2010г. на ОСГТК на ВКС основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Не касационното решение, с което съдът се произнася по искането за допускане на касационно обжалване трябва да е от значение за точното прилагане на закона, а разрешеният от въззивния съд съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Касаторът поддържа, че на основание чл.81 ЗЗД не дължи неустойка по договора, тъй като не е налице виновно поведение на дружеството при извършените от него действия по регистрация на графиците за доставка на ел.енергия, в какъвто смисъл е практиката на ВКС в решения №68 от 4.02.2000г. по гр.дело №1127/99г. и решение №994/13.03.2006г. по т.дело №109/2005г. на ІІ т.о. на ВКС. Цитираните решения на ВКС са по приложението на чл.81, ал.1 ЗЗД и са относими принципно към въпроса при какви предпоставки длъжникът се освобождава от последиците на своето неизпълнение. Направените в тях изводи за наличието или липсата на вина на длъжника са резултат, обаче, от преценката на конкретните за всеки от разгледаните в тях случаи факти и доказателства, които са различни от тези по настоящото дело. С първото решение е разгледан спор по доставка на мазут от друга държава, която е наложила забрана на нефтопреработвателните си предприятия да изнасят петролни продукти, налице е случайно събитие, което длъжникът не е бил длъжен и не е могъл да предвиди, нито да предотврати настъпването му. Освен това е било прието, че длъжникът е положил усилия да достави гориво от други доставчици, но поради други обективни причини, за краткия период от време не е могъл да изпълни договорното си задължение. В конкретният случай съдът е приел, че причината за отхвърлянето на графиците и за неизпълнението да се достави договореното количество ел. енергия до края на периода, е по причина на ответника – касатор, който при сключване на договора не е съобразил ограниченията, наложени му със споразумението от 14.09.2004г. и последващите споразумения с Н. за доставка на ел. енергия и свободните доставчици – търговци, както и да уведоми ищеца при подписването на договора за посочените в споразумението ограничения и вероятната невъзможност да достави количествата ел. енергия. С второто решение на ВКС са коментирани предприетите от купувача по приватизационния договор конкретни действия за изпълнение на поетите от него задължения, каквито в настоящия случай от страна на касатора-търговец безспорно липсват. Именно поради различната фактическата обстановка, при която са постановени посочените актове, не може да се счете, че е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с тях. Останалите доводи, отнасящи се до преценката от съда на доказателствата по делото и направените въз основа на тях правни изводи, са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които са различни от основания за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК и поради тази причина не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 ГПК.
Не е налице поддържаното противоречие с практиката на ВКС в решения №173 от 14.04.2004г. по гр.дело №788/2003г. на ВКС – ТК, решение №460 от 24.08.2006г. по т.дело 1056/2005г. на ВКС – ТК, решение №561 от 6.10.2004г. по гр.дело №1885/2003г. на ВКС – ТК по материалноправния въпрос: дали обективираната в чл.ІV от договора неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като уговорения размер многократно надхвърля претърпените от дружеството вреди и в този смисъл се явява нищожна / чл.92 ЗЗД във връзка с чл.26, ал.1 ЗЗД/. Възражението за нищожност на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави е направено за първи път в касационната жалба. Възражението за нищожност на клаузата за неустойка не е релевирано в хода на процеса, поради което въззивният съд не се е произнесъл по този материалноправен въпрос. След като възражението не е включено в предмета на спора и липсва произнасяне от съда по същество, този въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда, поради което не е налице, както основното, така и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Ето защо посочената по-горе съдебна практика не следва да бъде обсъждана. За пръв път в касационното производство се поставя и въпросът за отлагателното условие на договора / действието му при одобрение от държавен орган / в аспекта на приложението на разпоредбите на чл.295 и чл.206 ТЗ с оглед на възраженията на ответника за невиновно неизпълнение на поетите от него задължения по договора за доставка на ел. енергия, поради което този въпрос не се явява релевантен за спора. Следователно, след като така поставения материалноправен въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда, не е налице основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за достъп до касация.
На ответника по касация не се присъждат разноски за касационната инстанция, защото не са документирани чрез представяне на писмен документ – чл.80 във връзка с чл.78, ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното въззивното решение на С. не следва да се допуска до касационно обжалване, затова ВКС, ТК състав на първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1344 от 3.11.2009г. постановено по гр.дело №399/2008г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, втори състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: