О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 838
София, 12.11. 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 49 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат С. Т. срещу решение № 179/02.07.2014 г. на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/, Гражданска колегия, трети състав по в.т.д. № 74/2014 г., с което е потвърдено решение на Плевенски окръжен съд /ПлОС/, уважаващо искове на [фирма] /н./ срещу [фирма] за сумата 311514.90 лв. на основание чл.367 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД, представляваща стойност на фактурирани транспортни услуги със законната лихва, мораторна лихва върху главницата в размер на 210112.55 лв. за посочен период от време и деловодни разноски.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като формулира следния въпрос: „Дали когато в едно висящо исково производство първоинстанционният съд с първоначалната искова молба е поискано и съдът е допуснал обезпечение на иска, а ответникът изложи по реда на чл.396 ал.1 ГПК в частна жалба становище срещу постановеното определение за обезпечаване, но е и изложил становище и по основателността изобщо на иска и са направени и правопогасителни възражения по него, е абсолютно необходимо да е налице отговор на исковата молба на по реда на чл.131 ГПК; следва ли съдът /първоинстанционен или второинстанционен/ да включи в предмета на делото и наведените по този способ доводи и възражения?”
Ответникът по касационната жалба – [фирма] /н./ оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред ПлОС са предявени искове от [фирма] /н./ срещу [фирма] за цена на извършени транспортни доставки за сумата 311514.90 лв. и мораторна лихва върху главницата в размер на 210112.55 лв. на основание чл.367 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Исковете са уважени от ПлОС, чието решение е потвърдено то ВТАС. От изслушаните ССЕ пред ПлОС е установено, че процесните фактури са двустранно осчетоводени, включени в дневниците за продажба и в справките-декларации по ЗДДС. Не е установено от заключението да има плащане по процесните фактури, които продължават да се водят като неплатени в [фирма]. Ответникът [фирма] е възразил пред ПлОС не в срока за подаване на отговор по исковата молба, че вземанията по фактурите са прихванати с оглед извършено материално-правно прихващане между страните. Възраженията си ответникът е направил и в частна жалба срещу определението на ПлОС за допускане на обезпечение по предявените искове, като с частната жалба са приложени решението на ВТАС за откриване производство по несъстоятелност срещу ищеца /приложено и с исковата молба на ищеца/ и заключенията по допуснати ССЕ в това дело. По тази частна жалба е постановено определение № 49/21.03.2013 г. на ВТАС по в.ч.т.д. № 79/2013 г., потвърждаващо първоинстанционното определение за допускане на обезпечение, като е посочено, че правопогасителните възражения следва да се направят пред първоинстанционния съд. ПлОС не е обсъдил възражението за прихващане, приел е, че то е преклудирано. ВТАС е потвърдил този извод, но е изложил съображения и те са свързани с доказателствата, на които [фирма] се позовава, че установяват прихващането. ВТАС е посочил, че от мотивите на приложеното към исковата молба решение № 74/16.03.2012 г. по в.т.д. № 98/2010 г. на ВТАС, с което ищецът / [фирма]/ е обявен в неплатежоспособност по молба на [фирма] /същото приложено и в частната жалба на [фирма]/ е било видно, че [фирма] е извършило прихващане на свои вземания със задължения към [фирма] все във връзка с услуги, предмет и на настоящото производство, но според ВТАС, за да се обсъди възражение за прихващане следва да са събрани доказателства за същото, а вещото лице е посочило изрично в заключението си, че в счетоводството на [фирма] липсват доказателства с кои вземания на ответника към ищеца е било извършено прихващане със задълженията по процесните фактури. По тези съображения, според ВТАС, не са налице предпоставките на чл.371 ГПК, за да бъде допуснато и обсъдено направеното възражение за прихващане по това дело.
Така формулираният от касатора въпрос има връзка със спора, но разрешението е в съответствие с т.4 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съображения за допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не са изложени /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, а само позоваването на законовата разпоредба не обуславя приложението й. Не следва да се обсъжда молбата на касатора от 22.12.2014 г. – молбата е подадена след преклузивния срок по чл.283 ГПК и съдържа доводи за установени „нови обстоятелства”, рефлектиращи върху допустимостта и основателността на предявените претенции, които се правят за пръв път в настоящото производство, основават се на непредставени и неприети до момента доказателства.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т. 1 – 3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВТАС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, която не е поискала такива, нито има данни да е направила разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 179/02.07.2014 г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия, трети състав по в.т.д. № 74/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.