О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 838
гр. София, 13.11.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 06 ноември , две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №536/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Й. А. Й. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 1953 от 16.12.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №1666/2011, с което е отменено първоинстанционното решение от 17.12.2011 г. по гр.д. № 2 064/2007 г. на СГС, ГО 1-10 с-в и е отхвърлен искът на касатора срещу З. [фирма] –София за присъждане на застрахователнно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ в размер на 20 000 лева-неимуществени вреди и 960 лева-общо имуществени вреди , ведно със законната лихва върху първата претенция за периода 07.08.2006 г. до 30.05.2007 г. в размер на 998,67 лева и 106,50 лева –върху тази за имуществени вреди, както и предявеният като евентуален иск за същите суми на основание чл.45 ЗЗД срещу прекия причинител на вредите Е. Б. Т.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че да налице предпоставките, съгласно чл.280 ал.1, т.1 , т.2 и по т.3 ГПК.
От страна на ответника по касационната жалба З. [фирма] е подаден отговор на същата, в която счита същата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 04.08.2006 г. при управление от страна на ответника Т. на л.а. Х.-Акорд рег. № 3468 НХ с позволена скорост от 90 км.ч. и при изпреварване на движещ се отпред бус е ударен странично ищецът, който е предприел пресичане на забранено за това място на път І-6 е преди Ямболски пътен възел. От това на пострадалия е причинена фрактура на долен ляв крайник, което е довело до затруднение в движението му за срок от 6 месеца. За да приеме иска за неоснователен съдът се е позовал на автотехническата експертиза за механизма на ПТП, от което се установява че сблъсъкът с пешеходеца е бил непредотвратим, поради това, че водачът на л.а. автомобил Х. не е могъл да забележи своевременно пресичащия тичайки пешеходец , тъй като пред него се е движил бус. При това положение, с оглед липсата на противоправно поведение на водача, т.е при съобразяване с ограниченията на скоростта в този участък от пътя , с правилата за изпреварване от една страна и при невъзможност на водача да възприеме пострадалия и да предотврати удара и при отчитане неправилното пресичане на пътното платно от пострадалия от друга, съдът е приел, че липсва виновно поведение на водача на МПС като елемент от фактическия състав на отговорността за деликт по чл.45 ЗЗД, респективно на функционалната отговорност на застрахователя по ЗЗ ГО на водачите на МПС.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите сочат като обуславящи изхода на спора правни въпроси:за задължението на съда да изясни въпроса за противоправността на поведението на водача на МПС и причинната връзка с увреждането, да даде правна оценка и квалификация на обстоятелствата установени от САТЕ, пресичането на необозначено място от пешеходец при липса на такива места освобождава ли водача на МПС от задължението му по чл.20 ал.2, пр.1 ЗДвП, за задължението на съда да цени като доказателства материалите по следственото дело: протоколи за разпит на свидетели,албум със снимки и постановлението за прекратяване на досъдебното производство, за възможността да се приеме, че един съдебен акт не е влязъл в сила, въпреки отбелязване на обратното върху него.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая по част от въпросите: за задължението на съда да изясни въпроса за противоправността на поведението на водача на МПС и причинната връзка с увреждането, да даде правна оценка и квалификация на обстоятелствата установени от САТЕ, въззивният съд е действал съгласно сочената от самия касатор практика на ВКС по чл.290 ГПК/ Р №343 по гр.д. №1260/2010 на ІV г.о. на ВКС като е обсъдил всички факти свързани с механизма на ПТП и поведението на всеки един от участниците в него , с оглед преценка правомерността на поведението на всеки един от участниците в него в причинна връзка с настъпването на самото ПТП и е дал съответната правна квалификация.
Въпросите за това , дали пресичането на необозначено място от пешеходец при липса на такива места освобождава водача на МПС от задължението му по чл.20 ал.2, пр.1 ЗДвП и за възможността да се приеме, че един съдебен акт не е влязъл в сила, въпреки отбелязване на обратното върху него са въпроси по обосноваността на изводите на решаващия съдебен състав и в този смисъл касаят правилността на съдебния акт, която е предмет на разглеждане във фазата по същество на касационната жалба, а не в тази на преценка на наличието на основанията за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК. Във връзка с преценка обусловеността на спора от поставените въпроси , то двете съдебни решения, за които се твърди, че са влезли в сила следва са постановени по друг правен спор, с друг предмет /по иск по чл.213 КЗ/ , макар и между същите страни и в този смисъл не обвързват съда при произнасянето му по настоящия спор. Относно въпроса за задължението на съда да цени като доказателства материалите по следственото дело: протоколи за разпит на свидетели,албум със снимки и постановлението за прекратяване на досъдебното производство липсва противоречие с приложеното решение №545 по гр.д. №147/2010 г на АС-София, доколкото отговорът в това решение се отнася до хипотеза при липса на оспорване на съответните данни от следственото дело, докато в настоящия казус се спори по механизма на ПТП и по пътната обстановка при настъпването на вредоносното ПТП.
От изложеното следва, че не се доказва наличие на сочените от касатора основания за допускане до касация.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1953 от 16.12.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №1666/2011
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.