ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 838
София, 13. ноември 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 6433 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 2477/28.08.2014 на Пловдивския окръжен съд по ч.гр.д. № 2595/2014, с което е потвърдено разпореждането на Пловдивския районен съд от 10.06.2014 г. по гр.д. № 13249/2013 за връщане на въззивна жалба като просрочена.
Недоволен от определението и касаторът К. Д. А., представляван от адв. И. К. от САК, който го обжалва в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за правното значение на датата на пощенското клеймо и възможността при наличието на грешка да бъде установена различна дата на подаване на пратката в пощенската служба, който (въпрос) е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответницата по жалбата П. С. Д., представлявана от адв. Н. С. от ПАК я оспорва, като считат, че поставеният правен въпрос няма претендираното значение, тъй като посочената съдебна практика касае изпращането на изявлението чрез куриерска служба. Пощенското клеймо удостоверява официално датата на постъпването на пратката в пощенската служба, другите документи, съставени в отношенията между изпращача и пощенската служба са диспозитивни частни документи, които не се ползват с доказателствена сила.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на делото, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК. Частната касационна жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е връчено на страната на 22.05.2014 г. и срокът за обжалването му е изтекъл на 05.06.2014 г., а пощенското клеймо върху плика, с който въззивната жалба е подадена по пощата удостоверява дата на подаване 06.06.2014 г. – един ден след изтичането на срока. В отношенията между представляващото страната адвокатско дружество и [фирма] е уговорено пощенските пратки да се приемат с двустранно подписан приемо-предавателен протокол и представеният протокол сочи като дата на подаване на пратката 05.06.2014 г. Съгласно 62, ал. 2 ГПК срокът се счита спазен, ако преди изтичането му жалбата е изпратена по пощата, а не да бъде предадена на съответните технически сътрудници на ТП, каквото именно предаване удостоверява подписаният приемо-предавателен протокол. Съгласно чл. 77 ЗПУ за удостоверяване на датата на пощенската услуга пощите използват датни клейма, представени за сведение в КРС, което не позволява отклонение в предвидения ред за удостоверяване. В този смисъл всякакви други уговорки може да имат значение единствено във вътрешните отношения между страните. Датният печат върху приемо-предавателен протокол, който остава в една от страните не съдържа гаранциите срещу антидатиране, както пощенският плик, който напуска държането на пощенската служба.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният правен въпрос обуславя решението по делото и е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
По повдигнатия правен въпрос е постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 440/31.05.2010 на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение по гр.д. № 1504/2009, в което е прието, че при спор относно датата на подаване на пощенска (куриерска) пратка следва да се съберат доказателства за проверка на поставената върху пратката дата, като пречките, които не се дължат на пропуски на страните, не трябва да се разглеждат в тяхна вреда. В същия смисъл е и определение № 252/21.05.2009 на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по ч.гр.д. № 102/2009, в което се приема, че датата на подаване на пощенска пратка може да се установи от известието за доставяне на препоръчана пратка, разписка или фискален бон, издаден от [фирма].
Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна. Правилно въззивният съд е приел, че пощенското клеймо удостоверява датата на подаването на пратката, но неправилно е приел, че с други изходящи от пощенската служба документи не може да се доказва различен момент на действителното й подаване. Когато пощенското клеймо е нечетливо и не може да се установи датата на подаването, тя може да бъде установена от друг издаден от пощенската служба документ – фискален бон, извлечение от съответните книги или нарочно удостоверение. Няма пречка, при грешка или пропуск, пощенската служба в качеството й на надлежно овластено с удостоверителни функции лице да издаде документ, в който да удостовери денят на действителното постъпване на пощенската пратка.
Като не е съобразил установената задължителна практика на Върховния касационен съд въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 2477/28.08.2014 на Пловдивския окръжен съд по ч.гр.д. № 2595/2014.
ОТМЕНЯ определение № 2477/28.08.2014 на Пловдивския окръжен съд по ч.гр.д. № 2595/2014.
ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизвоствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.