ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 838
София, 18. ноември 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2796 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 3232/03.05.2019 на Софийския градски съд по гр. д. № 2112/2019, с което е потвърдено решение № 568849/21.12.2018 на Софийския районен съд по гр. д. № 43197/2018, с което са отхвърлени предявените исковете за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът Д. Г. И., представляван от адв. В. Г. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за формата на вината при злоупотребата с доверието на работодателя и по процесуалноправните въпроси за задълженията на въззивния съд да прецени показанията на разпитаните свидетели и тяхната евентуалната заинтересованост, да изложи собствени мотиви в решението, като обсъди всички възраженията на страните и доказателствата за правно релевантните факти, установяващи извършването на дисциплинарното нарушение, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречива практика на ВКС, която прилага. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като е очевидно неправилно.
Ответникът по жалбата „А1 България“ ЕАД, С., представлявана от юрк. Я. З., я оспорва, като неоснователна, като счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първият иск е неоценяем, а вторият и третият са обусловени от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „Търговски консултант“, като със заповед № 2/26.04.2018 му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 187, т. 8 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието, както и на основание чл. 187, т. 10 КТ – неизпълнение на други трудови задължения по раздел I, т. 2.1. от Политиката за предотвратяване на измами. С процесната заповед е прието, че на 21.03.2018 г. при посещение на клиент в магазин на ответното дружество, където работи ищецът, по време на плащане клиентът без да забележи изпуска на пода банкнота от 50 лв. и поради недостиг на налични средства, напуска обекта, за да осигури такива. Междувременно ищецът вижда падналата на пода банкнота от 50 лв. и я настъпва с крак, за да я прикрие. След като това е забелязано от друг клиент се разразява скандал. Тази фактическа обстановка е установена и от разпитаните по делото свидетели – Ц. (като клиент, констатиращ липсата на предварително подготвената от него банкнота от 50 лв.) и свидетелят Х. (според който ищецът се приближава и намигва към колегата си – свидетелката А. и на въпроса му „дали не са паднали парите на човека“, ищецът единствено отговаря „какви пари“, видимо се стъписва и притеснява, но без последваща реакция, като приближавайки се вижда банкнота от 50 лв. да се показва настъпена под крака на ищеца, след което догонва и връща обратно свидетеля Ц.). Въззивният съд е приел, че въпреки предубеденото отношение на свидетеля Х. към ищеца, с оглед предходни техни конфронтации в офиса, няма пречка да се кредитират показанията му, преценени по реда на чл.172 ГПК, като е отчетено, че те са основани на непосредствени впечатления, последователни и обосновани са, като не са опровергани или разколебани с други доказателствени средства. По отношение на показанията на свидетелката А. (колежка на ищеца) съдът е приел, че същата е заинтересована от благоприятния за ищеца изход на делото и е преценил, че не следва да се кредитират показанията в противоречащата им част с тези на другия свидетел (относно начина на откриване на банкнотата и положението й), доколкото са нелогични, непоследователни и противоречиви (според свидетелката парите първо са видени от присъстващите на земята, двамата с ищеца съобщават на другите клиенти, че ще ги дадат на човека, а едва след връщането на свидетелите Х. и Ц. в магазина, вижда парите настъпени от ищеца, а отделно заявява, че разправата между ищеца и свидетеля Х. предшества откриването на парите, а впоследствие твърди, че след като „виждат“ парите започва скандалът). Без значение за изхода на спора е прието обстоятелството, че клиентите доста харесват ищеца и той няма проблеми с тях. Предвид изложеното, съдът е приел за доказано посоченото дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 8 КТ, независимо от формата на вината, като са изложени съображения, че съзнателното укриване от служителя на изгубена от клиент банкнота представлява злоупотреба и компроментиране на оказаното доверие на работодателя, водещо до уронване на доброто му име и доколкото трудовото правоотношение възниква с оглед личността, се изисква работникът да се отнася към работодателя и неговите клиенти почтено, а настъпилият неблагоприятен резултат от допуснатото нарушение (макар и формално) увеличава тежестта му. Предвид изложеното, въззивният съд е отхвърлил като неоснователен иска за признаване незаконността на уволнението и обусловените от него искове.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите въпроси да обуславят изхода на делото, въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС. Злоупотребата с доверието и уронването на доброто име на предприятието, разпространяването на поверителни за него сведения като дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 8 КТ не е обусловено от наличието на умисъл. Ако то е извършено умишлено, това го утежнява и обуславя налагането на по-тежко дисциплинарно наказание, но то е нарушения на трудовата дисциплина и когато са извършени при неполагане на дължимата грижа (вж. решение № 3 от 12.03.2012 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 1325/2010 г. и Решение № 55 от 5.04.2012 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 1306/2010 г.). Въззивният съд е длъжен в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства и възражения на страните относно правно релевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани. Когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантите, узнали са правнорелевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др.), както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Съдът обсъжда също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото (вж. решение № 802/23.02.2011 на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 1783/2009). Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен. Като преценява данните за заинтересованост на свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост е възприел някои или всички факти погрешно, не е способен да ги възпроизведе в показанията си или ги възпроизвежда недобросъвестно (вж. решение № 800 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 776/2009 г., IV г. о.). Въззивният съд е съобразил задължението си да изложи собствени мотиви, като не се е отклонил от установената съдебна практика, че е длъжен да обсъди всички обстоятелства по делото съобразно доводите и възраженията на страните и изложи мотиви по въпросите, които обуславят решението на делото, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд, в частта, която споделя. В този смисъл е и приложената от касатора практика на ВКС.
Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като при служебната проверка за произнасянето на въззивния съд по правни въпроси, обуславящи валидността на въззивното решение и на неговата допустимост в обжалвана част, такива не може да бъдат изведени служебно нито от изложението, нито от оплакванията в касационната жалба, нито от съдържанието на въззивното решение. Не може да бъдат изведени служебно и правни въпроси, които очевидно обуславят правилността на решението, доколкото касационният съд съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК е обвързан от посочените основания в касационната жалба, с изключение на служебното му задължение да определи вярната правна квалификация на предявения иск, в който случай следва да бъде формулиран служебно материалноправният въпрос по приложението на съответната императивна правна норма.
При този изход на делото на ответника по касацията следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3232/03.05.2019 на Софийския градски съд по гр. д. № 2112/2019.
ОСЪЖДА Д. Г. И. от С. да заплати на „А1 България“ ЕАД сумата 300,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.