О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 838
[населено място], 19.12.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№ 717/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Н. срещу решение №236 от 27.07.2012г. по в.т.дело №280/2012г. на Варненския апелативен съд, с което е определена начална дата на неплатежоспособността на дружеството [фирма] на 31.12.2010г., вместо датата 28.2.2009г., определена с решение №100/13.01.2012г. по т.д. № 890/2011г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателят Н. иска отмяна на решението, като излага оплаквания за незаконосъобразност. Позовава се на критериите по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
В писмен отговор [фирма] – София излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Няма направено искане по чл.80 ГПК за присъждане на разноски.
Ответникът по касация [фирма] счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
С решение №100/13.01.2012г., постановено по т.д. № 890/2011г. на Варненския окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на дружеството [фирма]-Варна с начална дата 28.02.2009г. Решението относно определената начална дата на неплатежоспособност е обжалвано от [фирма]. След самостоятелен анализ на доказателствата по делото за материалното и финансовото състояние на дружеството и съобразяване на решение №115/25.06.2010г. по т.дело № 169/2010г. на ВКС, ТК, ІІт.о. и решение №44 от 4.07.2012г. по т.дело № 983/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., задължителни за съдилищата, Варненският апелативен съд е приел, че изследваните периоди към 31.12.2006г. до 31.12.2010г. и към 31.08.2011г. Д. от 552 хил.лв. към първата дата са се увеличавали като към 31.08.2011г. са стигнали до 2 564 хил.лв. Същевременно се е увеличил размера на вземанията като 2010г. той е 3 238 хил.лв. Подробно е изследвана структурата на задълженията на дружеството към кредиторите. Основния дял в структурата на задълженията се пада на краткосрочните такива към финансови предприятия, следвани от публичните задължения към Н.. Установено е, че от всички дълготрайни амортиризуеми активи налични са само такива на стойност 3000 кв.м. скеле, хаспел и фасадно скеле. Липсват всички МПС, активите по договорите са финансов лизинг, както и активите с тежести, учредени в полза на Н.. Чрез назначената счетоводна експертиза съдът е изследвал коефициентите за бърза, незабавна и абсолютна задлъжнялост, за финансова автономност и задлъжнялост, и за рентабилност и след подробното им обсъждане и анализ, съдът е приел, че отрицателните стойности на коефициентите за финансова задлъжнялост и автономност показват трайна задлъжнялост на дружеството към 31.12.2010г. Изложени са доводи, че към 15.05.2006г. / предложена от Н. дата за неплатежоспособност/ дружеството е било в състояние на платежоспособност, защото след тази дата нарастват Д. и К. на дружеството и вземания от клиенти и доставчици, доказано от изследваните коефициенти. След тази дата дружеството осъществява ефективен платежен процес, който продължава до края на 2010г., когато вземанията към основния кредитор [фирма] спират.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.2 ГПК. Конкретен правен въпрос не е формулиран, а жалбоподателят е развил съображения, преповтарящи касационната жалба за незаконосъборазност на решението при определянето на началната дата на неплатежоспособност. Формулира общ въпрос за определяне на началната дата на неплатежоспособност, без да е съобразен с конкретните установените факти по делото и произтичащите от тях изводи, поради което настоящия състав на ВКС, ТК приема, че не осъществява основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК и т.1/2010г. на ОСГТК на ВКС – да бъде посочен правния въпрос, обусловил решаващите изводи на съда при определяне на началната дата на неплатежоспособност. Препращането към конкретни, цитирани от касатора съдебни решения, без да е посочена връзката между тях и правния въпрос, не означава изпълнение на задължението на касатора да формулира основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, задължителна при селектиране на касационните жалби. Независимо от това, извадките от мотивите на цитираните от касатора съдебни решения в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, показват, че началната дата на неплатежоспособност е определяна от съдилищата въз основа на преценка на събраните по делото доказателства – счетоводни експертизи – за финансовото – икономическо състояние на търговците и изследваните коефициенти за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, т.е. разликата в решенията при определяне на назалната дата е в резултат на различните данни за икономическото състояние на длъжника, а не поради различни правни изводи по приложението на материален или процесуален закон.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №236/27.07.2012г. постановено по в.т.дело №280/2012г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: