2
гр. д. № 95/11 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 838
София, 19.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 14 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. дело N 95/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 13.10.2010 г. по гр. д. № 194/2010 г. Монтански окръжен съд е оставил в решение от 12.04.2008 г. по гр. д. № 906/2007 г- на Ломски районен съд, с което е отхвърлен предявения от К. К. Н. срещу М. И. П. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване, че възстановения на ответника имот нива от 8.275 дка в м. „Бахчите”, в землището на [населено място] е част от собствен към момента на включването в ТКЗС имот на наследодателката на ищица А. Н., представлявал нива с площ от 14 дка, в м. „Б. оброк”, правото на възстановяване за който е признато с решение от 1997 г. на ОСЗГ. За да отхвърли иска съдът е приел, че не се установява идентичност между имота, заявен за възстановяване от ищеца К. К. Н., сега касатор, и възстановения на ответника имот – нива с площ от 8.275 дка, в м. „Бахчите” в землището на същия град.
От фактическа страна е установено, че наследодателката на ищеца А. Н. е сестра на наследодателят на ответника Русин В.. Общият им наследодател Г. В. Р. е придобил през 1907 г. правото на собственост върху нива с площ от 9.800 дка, в м. „Т.” чрез договор за покупко-продажба от 27.11.1907 г. и нива с площ от 5 дка, в същата местност на основание договор за покупко-продажба от 29.11.1907 г. В съставен на 16.03.1940 г. опис за имотите останали след смъртта на наследодателя под № 9 е описана нива от 14 дка в м. „Б. оброк”.
През 1941 г. между наследниците на Г. Р. е постигната съдебна спогодба, по силата на която А. Н. е получила собствеността на нива с площ от 14 дка в м. „Б. оброк”, а Р. В. на нива от 40 дка в м. „Чучурката”. При влизане в ТКЗС А. Н. е декларирала две ниви от 11дка и от 14 дка съответно в местностите „Чучурката” и „Т. оброк”. В заявлението за възстановяване на земеделските земи нивите не са описани с местонахождение. С решение № 963Л от 13.03.1997 г. ОСЗ-Л. е признала право на възстановяване на имот нива с площ от 14 дка в м. „Б. оброк”, но същият не е индивидуализиран с данни по земеразделителния план. С писмо изх. № 2169 от 10.09.2001 г. ОСЗ Л. е уведомила касатора, че отказва да му възстанови имота, тъй като същият попадал върху вече идентифицирани имоти с №№ 604095, 604096 и 604094, записани на наследниците на В. С., С. Н. и П. И. М.. Подадената жалба срещу това писмо-отказ е отхвърлена като неоснователна, по съображения че е налице спор за материално право към момента на обобществяване на земеделските земи, което обуславя интереса на касатора от предявения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ
Установено е, че през 1921 г. Р. Г. е закупил нива с площ от 8.700 дка в м. „Б. бахчи” в землището на [населено място]. След смъртта му имотът е бил предмет на делба между наследниците му Р. И. П., съпруга и дъщерите му Г. Р. Г. и В. Р. Сърбина. Имотът е заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и възстановен с решение № 1 от 29.06.1998 г. по данни от скица от 10.05.2002 г. ( л. 29, гр. д. № 906/2007 г. на Ломски РС) като е заснет с № 604048. Обсъдени са свидетелските показания депозирани от съседите на имота, закупен от Русин Г., и писмени доказателства1 представляващи нот. актоме за собственост на съседните имоти на този на Р. Г., в които като съсед е посочено името на Русин Г., а не на неговия баща Г. В..
В приетата техническа експертиза няма категорични данни за идентичност на имотите по местности. Установено е, че местността „Т.” отстои на 4 км. в южна посока от м. „Бахчите”. Местност с наименование „Б. оброк” не фигурира по картния материал на ОСЗ, но съществува на място и попада в м. „Бахчите”.
След анализ на така установените факти, съдът е приел, че не се установява идентичност между притежавания от наследодателката на касатора имот преди образуване на ТКЗС с площ от 14 дка и притежавания от наследодателя на ответника имот – нива с площ от 8. 700 дка и възстановен като нива с площ от 8.257 дка в м. „Бахчите”, поради което последния не е част от имота на касатора, заявен за възстановяване.
Решението е обжалвано от ищеца К. К. Н. с довод за необоснованост на извода за липса на идентичност на възстановения на ответника имот с част от заявения и признат за възстановяване на ищеца. Вторият довод е за нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на всички установени по делото факти. Относно предпоставките за допускане касационна проверка на решението се поддържа , че съдът се е произнесъл по материалния въпрос: „…чий е спорния имот”, който е решен в противоречие с ТР №1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС. Вторият разрешен от съда въпрос е за това задължителни ли са указанията на върховния касационен съд, дадени с отменително решение, в което е указано да се обърне внимание на изготвените технически експертизи. В изложението не е посочено конкретно основание за допускане касационна проверка на въззивното решение. Такова не може да бъде изведено и квалифицирано след обсъждане на формулираните въпроси в изложението към жалбата в изпълнение на принципа на служебното начало, в какъвто смисъл е и разрешението дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Първият формулиран въпрос е въпрос по фактите, а не по прилагане на материалния закон. Въпросът е разрешен след преценка на установените правопораждащи факти и техният обект, индивидуализиран с белезите граници , съседи и местонахождение (местност).
Вторият въпрос не обуславя основание за допускане на касационна проверка. Указанията на В. съд, които са дадени с отменително решение, са задължителни само в частта, в която касаят приложението на материалния закон. В останалата част, относно обсъждането на събраните доказателства, те нямат задължителен характер, а само препоръчителен. Несъобразяването с тях не представлява нарушение на съдопроизводствени правила и не обуславя отменително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.10.2010 г. по гр. д. № 194/2010 г. окръжен съд М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
2.