4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 838
С., 23.06.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на единадесети юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 3283 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Г., подадена чрез адвокат В. Т. срещу въззивно решение № 84 от 22.01.2014 г. по гр.д. № 3051/2013 г. на Софийския апелативен съд, с което като е потвърдено решение от 15.03.2013 г. по гр.д. № 13133/2011 г. на Софийски градски съд е уважен предявеният от Д. Р. Димитрова срещу С. И. Г. иск с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД за сумата 5400 евро, ведно със законната лихва считано от 3.10.2006 г. до окончателното изплащане на сумата, а искът по чл.86 ЗЗД е уважен за сумата 648 евро обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 13.10.2005 г. до 3.10.2006 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи, че въпроса как следва да се тълкува неизпълнението на уговорка за внасяне на допълнителен задатък и представлява ли то основание изправната страна да получи уговорената неустойка за неизпълнение е от решаващо значение за изхода на делото, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата Д. Р. Димитрова не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК намира същата за процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което иска по чл.93, ал.2 ЗЗД е уважен, по съображения, че в чл.6 от сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот са уговорени обезпечителни клаузи в полза на двете страни. Съгласно тези клаузи при неизпълнение от страна на ищцата-купувач на произтичащо от предварителния договор задължение, ответницата-продавач има право да задържи платеното капаро, а при неизпълнение на договорно задължение от страна на ответницата- продавач, последната дължи на ищцата-купувач връщане на заплатената сума от 2700 евро в двоен размер. Тълкувайки тези клаузи по реда на чл.20 ЗЗД съдът е приел, че страните са постигнали съгласие сумата от 2700 евро, представляваща част от продажната цена на бъдещия окончателен договор, да придобие качеството на задатък по предварителния договор. Неизпълнението от страна на продавача по договора на задължението да сключи окончателен договор в уговорения срок /до 30.12.2004 г./, което е станало и невъзможно, предвид извършената през м. март 2005 г. продажба на недвижимия имот на трето лице обуславя наличието на предпоставките на чл.93, ал.2 ЗЗД вр. чл.6 от договора за присъждане на ищцата сумата от 5400 евро, представляваща дадения задатък в двоен размер. По отношение на добавената в по-късен момент клауза в чл.5а от договора, пораждаща задължение за купувача да заплати второ капаро в размер на 2000 евро в срок до 30.11.2004 г. и задължението на продавача да осигури достъп до една от стаите в апартамента, считано от 1.12.2004 г. съдът е приел, че не представлява уговорка за задатък по чл.93 ЗЗД, а за предварително заплащане на част от продажната цена срещу насрещното задължение на продавача да осигури достъп до една от стаите. Тълкувайки по реда на чл.20 ЗЗД тази клауза съдът е приел, че между страните не е постигната уговорка за заплащане на второ капаро. С тази клауза съдът е приел, че не е променена точка 4 от договора според която остатъкът от продажната цена купувачът се задължава да заплати при подписване на окончателния договор. Или изменението на договора, пораждащо допълнителна възможност за осигуряване на предварителен достъп до една от стаите в апартамента срещу предварително заплащане на част от продажната цена не променя изискуемостта на вземането на продавача за остатъка от продажната цена от 24 300 евро, съответно срока за изпълнение на задължението от страна на купувача. Въз основа на тези изводи съдът е приел, че неплащането от страна на купувача на сумата 2 000 евро освобождава продавача от задължението да осигури достъп до една от стаите, но не и от задължението да сключи окончателен договор. По тези съображения е приел искът по чл.93, ал.2 ЗЗД за основателен и го е уважил.
Поставеният в изложението правен въпрос, доуточнен от настоящият състав: следва ли съдът да търси действителната воля на страните по договор и въз основа на какви обстоятелства тя се извежда не обуславя приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По този въпрос практика е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: решение № 117 от 28.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 215/2012 г., IV г. о., решение № 505 от 3.01.2013 г. по гр.д. № 1476/2011 г., ІV г.о. и др. Прието е, че съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните – върху какво те са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат; отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка да се схваща в смисъла, произтичащ от целия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността – какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането на целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те. В случая в съответствие със задължителната съдебна практика по приложението на чл.20 ЗЗД въззивният съд е тълкувал постигната между страните уговорка по т.5а от предварителния договор, като е приел, че не е налице уговорка за задатък по см. на чл.93 ЗЗД. Наличието на задължителна съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за която не е обоснована нуждата от нейната промяна и с която въззвният съд се е съобразил изключва приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 84 от 22.01.2014 г. по гр.д. № 3051/2013 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :