Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
621_12_opr_288_108zs_y
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 838
София, 24.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВАПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 621 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. – В. срещу въззивно решение № 85 от 04.05.2012 г. по гр.д. № 139 /2012 г. на Варненския апелативен съд, г.о., с което е отменено решение от 13.12.2011 г., постановено по гр.д. № 2163 /2010 г. на Варненския окръжен съд, с което са уважени исковете на жалбоподателя, действащ като субституент на Д. чрез М. Р. срещу „И. 1) с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението на недвижим имот – публична държавна собственост с площ 3 250 кв.м. с идентификационен номер 10135.2555.21 в кадастралната карта на 23 микрорайон в [населено място], одобрена със заповед от 2008 г. с посочени граници : ПИ 22, ПИ26, ПИ 20 и улица, 2) с правно основание чл.109 ЗС за премахване на намиращите се в поземления имот постройки – три производствени корпуси с номера 1, 2 и 3 и с площ по 299.9 кв.м. всяка от трите, бюфет в сутерена с площ 26.2 кв.м., бюфет пристройка с площ 61 кв.м. и портиерна с площ 15.6 кв.м., 3) с правно основание чл.73,ал.1,предл.2 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 402 000 лева за лишаване от ползване на поземления имот за периода от 01.11.2005 г. до 01.11.2010 г. и на основание чл.537 ГПК е отменен нотариалният акт № , т., рег. № , дело № 895 /16.12.1999 г. и вместо това е постановено друго, с което исковете са отхвърлени.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна „И. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Д. чрез М. Р. (конституирана на основание чл.31,ал.2 вр. чл.26,ал.4 ГПК) не е изразила становище по жалбата.
Касационната жалба е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение, исковете са оценяеми и цената на всеки от тях не е по-ниска от 5 000 лева.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното : процесният имот попада в имот с площ 150 034 кв.м., който е предоставен на ищеца при създаването му през 1964 г., през 1984 г. имотът е отделен и предоставен на праводателя на ответника за упражняване на неговата дейност; ответникът И. е регистриран през 1994 г. чрез отделяне от Централен институт по изчислителна техника и технологии Е., (ЦИИТТ), процесният имот е обособен и заснет като самостоятелен през 1988 г., от представен по делото баланс е видно, че в него са включени земи и сгради, следователно с преобразуването е предоставен на ответното дружество, което е станало и негов собственик, за законността на сградите е без значение, че не е учредено право на собственост, достатъчно е наличието на строително разрешение и приемането на строителството, придобиването е станало по силата на чл.17а от ЗППДОП (отм.) чрез осъществяването на елементите – предоставянето от държавата на имущество на държавно предприятие и последващото му преобразуване и включването на процесния имот в баланса; така въззивният съд е приел крайният извод, че ответникът е доказал правоизключващото си възражение, че имотът е изключен от патримониума на държавата и е станал частна собственост – на ответника, което обуславя неоснователността на исковете.
Доводите за неправилност на решението се основават на твърдението, че по делото не е представен и приет документ за предоставяне на поземления имот за стопанисване и управление на праводателя на ответника.
Във връзка с това от изведените от жалбоподателя правни въпроси от значение за изхода на спора е въпросът, уточнен от настоящия състав съгласно приетото в т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС : дали изводът на съда, че процесният имот е предоставен за стопанисване и управление (с оглед приложението на чл.17а от ЗППДОП (отм.) може да се основава на доказателства, в които имотът, за който се твърди и доказва, че е предоставен, не е индивидуализиран, за който настоящият състав приема, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Жалбоподателят следва да заплати държавна такса за разглеждането касационната му жалба в размер на 8 040 лева по третия иск (за 402 000 лева), който съгласно чл.84 ГПК и чл.2,ал.3 ЗДС е за частно вземане, за първите два иска за защита на публична държавна собственост държавна такса не се дължи..
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 85 от 04.05.2012 г. по гр.д. № 139 /2012 г. на Варненския апелативен съд, г.о..
Указва и дава възможност на Т. – В. в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 8 040 (осем хиляди и четиридесет) лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2